Психологът Изабел Манолова: Защо сме все по-несигурни в свят с безкрайни възможности|Edna.bg

Психологът Изабел Манолова: Защо сме все по-несигурни в свят с безкрайни възможности

14.04.2026 16:38

С наближаването на лятото много от нас усещат познатото напрежение – трябва да изглеждаме по-добре, да влезем във форма, да се чувстваме уверени. Но вместо мотивация, често се появяват тревожност и усещане, че „не сме достатъчни“.

По темата разговаряме с психотерапевтът и експерт в областта на вътрешната устойчивост и менталното здраве Изабел Манолова. Тя хвърля светлина върху една от най-болезнените теми днес – самооценката.

Лятото идва… и с него стресът

Колкото и парадоксално да звучи, периодът преди лятото често се оказва стресиращ. Причината? Нереалистичните очаквания, които сами си поставяме.

Много хора започват да мислят за „перфектното тяло“ едва няколко месеца преди сезона, опитвайки се да компенсират пропуснатото време. Това обаче неизбежно води до разочарование.

„Не можем да очакваме резултати за три месеца, които изискват година усилия“, обяснява специалистът. Именно това разминаване между очаквания и реалност често подкопава самочувствието ни още преди да сме започнали.

Капанът на социалните мрежи

Няма как да избягаме от сравнението – то е естествена част от човешката психика. Проблемът идва, когато го правим по разрушителен начин.

Социалните мрежи като Instagram и TikTok ни показват „най-добрата версия“ на другите – перфектни тела, екзотични почивки, успешен живот. Но това е само част от картината.

„Това, което виждаме, не е постигнато за времето, в което ние се опитваме да го постигнем“, подчертава тя.

Когато сравняваме себе си с тези образи, лесно попадаме в капана на деструктивното мислене – че не сме достатъчно добри, красиви или успешни. Това неизбежно води до спад в самооценката и усещане за неудовлетвореност. Вместо това специалистът съветва да се сравняваме с хора, които са близки до нас като начин на живот и усилия. Така сравнението може да се превърне в инструмент за развитие, а не в източник на разочарование.

Самооценката и взаимоотношенията

Самооценката има огромно влияние и върху взаимоотношенията ни. Когато тя е ниска, сме склонни да поставяме по-ниски изисквания към партньорите си, да се задоволяваме с по-малко и да приемаме поведение, което не ни кара да се чувстваме добре. Често дори оставаме във връзки, в които не получаваме необходимото внимание и уважение, защото дълбоко в себе си вярваме, че не заслужаваме повече. Именно тук идва и трудността да поставяме граници – да казваме „не“ и да отстояваме собствените си нужди.

Добрата новина е, че увереността не е нещо вродено – тя може да се развива. Тя се изгражда чрез умения като комуникация, емпатия, както и чрез лични постижения и здравословни взаимоотношения. Колкото повече работим върху тези аспекти, толкова по-стабилна става и нашата самооценка.

Излизане от комфортната зона

В последните години все повече хора изпитват затруднения и в общуването, особено в реална среда. Дигиталната комуникация ни лишава от важни сигнали – интонация, език на тялото, емоция. Това води до неразбиране и дори до известна „загуба“ на умението да се свързваме истински с другите. Затова е важно да не се затваряме единствено в онлайн пространството, а да търсим живия контакт, дори когато той ни изкарва от зоната на комфорт.

Към всичко това се добавя и т.нар. парадокс на избора. Днес имаме повече възможности от всякога, но това не ни прави по-спокойни – напротив, често ни кара да се съмняваме и да се страхуваме, че ще направим грешен избор. Появява се и добре познатото усещане FOMO (Fear of missing out) – страхът, че изпускаме нещо по-добро. Това се отразява дори на връзките ни, където някои хора изоставят стабилни отношения в търсене на „перфектното“, което често се оказва илюзия.

Истината е, че социалните мрежи показват само малка част от реалността – един внимателно подбран фрагмент. Не виждаме усилията, компромисите и трудностите зад успеха на другите. Затова сравнението с този „перфектен“ живот е не само нереалистично, но и несправедливо към самите нас.

Най-важният извод от разговора е прост, но труден за прилагане: да насочим вниманието от другите към себе си. Да преразгледаме собствените си убеждения – дали вярваме, че сме достатъчни, какво можем и къде влагаме усилията си. Защото истинската промяна започва отвътре. И когато спрем да се сравняваме с чуждите животи и започнем да изграждаме своя собствен, тогава идва и усещането за увереност, което толкова често търсим навън.

Прочети още: