Неслучайно епизодът носи името „Болката отляво“. Защото любовта започва отляво – там, където усещаме сърцето си. Понякога го кара да бие лудо от щастие, друг път го свива до болка. А понякога – съвсем буквално – ни отвежда до лекарския кабинет.
В новия епизод на „Нова LAB – Грижа“ с Даниела Пехливанова темата за месеца на любовта не минава през клишетата на романтиката, а през науката. Защото любовта не е само поезия – тя е биология, психология и физиология. Гости са доц. Живка Стойкова – инвазивен кардиолог и началник на Интензивното кардиологично отделение в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Витоша, както и клиничният психолог Емилия Ангелова.
Оказва се, че когато се влюбим, тялото ни реагира като при умерен стрес. Сърдечната честота се повишава, кръвното налягане също, контрактилитетът на сърцето се засилва. В кръвта се отделят адреналин и норадреналин. Пулсът се ускорява, дланите се изпотяват, коленете омекват.
Кожата помни: Меланомът, митовете за солариума и истинската „Грижа“ за здравето
Любовта буквално ни разклаща отвътре.
В мозъка също се случва буря. Допаминът – хормонът на удоволствието и наградата – се покачва, а психиката влиза в състояние на повишена възбуда. Влюбеността е турбулентен период. За едни тази възбуда е опияняваща, за други – плашеща. Всичко минава през индивидуалната ни структура, през страховете, опита и начина, по който сме се научили да обичаме.
Психиката и тялото са в непрекъсната връзка. Това, което преживяваме емоционално, има отражение върху сърдечно-съдовата ни система. И обратното – физиологичните процеси влияят върху настроението и поведението ни.
Когато отношенията са стабилни и дългосрочни, ефектът е положителен. Хората, които остаряват заедно, са по-малко предразположени към когнитивни нарушения и проблеми с паметта. Подкрепата, близостта и усещането за сигурност действат като буфер срещу стреса. В този смисъл любовта лекува – и сърцето, и мозъка.
Но има и друга страна.
Така нареченият „синдром на разбитото сърце“ може да бъде провокиран от силен емоционален шок – раздяла, загуба, внезапен стрес. Клинично състоянието наподобява миокарден инфаркт – болка в гърдите, промени в кардиограмата, повишени сърдечни ензими. По-често се среща при жени и макар в повечето случаи да е преходно, изисква медицинско наблюдение.
Хроничният стрес – какъвто често съпътства токсичните връзки – има още по-дълбоки последствия. Постоянното активиране на симпатикуса води до повишени нива на кортизол, възпалителни процеси, инсулинова резистентност и повишен риск от атеросклероза и сърдечно-съдови заболявания.
Любовта може да бъде най-голямата ни опора. Но когато е изпълнена с напрежение, контрол и страх, тя се превръща в хроничен стрес за организма.
Страстта сама по себе си също носи рискове. В началото на връзката допаминът е висок, решенията са импулсивни, идеализацията – силна. Това е период, в който лесно губим центъра си. Здравите отношения започват тогава, когато преминем турбуленцията и достигнем до истинската интимност – онази, която не изгаря, а топли.
Популярният психотерапевт Esther Perel често говори за баланса между близост и пространство – за това как страстта има нужда от дистанция, а любовта от сигурност. Именно този баланс поддържа живо усещането за връзка през годините.
А как стои въпросът със секса? От кардиологична гледна точка той се приравнява към умерена физическа активност – приблизително като изкачване на два етажа. При здрав човек това не представлява риск. Дори напротив – редовната интимност има положителен ефект върху сърдечно-съдовата система.
По време на оргазъм пулсът може да достигне 130–150 удара в минута, а кръвното налягане временно се повишава. При хора със стабилен сърдечно-съдов статус това е нормална реакция. Внимание обаче се изисква при пациенти със скорошен инфаркт, тежка исхемична болест или сериозни ритъмни нарушения, както и при употреба на медикаменти като Viagra, които са мощни вазодилататори и трябва да се приемат след консултация със специалист.
Психологическият аспект е също толкова важен. Ревността например често е маскиран страх – от изоставяне, от недостатъчност, от загуба. Когато човек не вярва в собствената си стойност, връзката се превръща в поле на тревожност. Но смелостта да се изправим пред страховете си и да изградим лични граници е първата стъпка към по-здравословна любов.
Женското сърце има своите особености. Синдромът на разбитото сърце е по-чест при жени, а след менопаузата рискът от сърдечно-съдови заболявания се изравнява с този при мъжете. Симптомите при жените често са атипични, което прави диагностиката по-трудна.
Любовта не познава възраст. Няма „златен момент“, в който сме напълно готови. Има вътрешна зрялост – познаване на себе си, ясни граници и способност да поемем отговорност за собственото си щастие. Колкото по-добре познаваме себе си, толкова по-здрава връзка можем да изградим.
Може би най-важното послание остава простичко: слушайте сърцето си – но и тялото си. Ако нещо ви притеснява, потърсете помощ. Ако връзката ви носи хронична болка, не я игнорирайте.
Любовта може да ускори пулса. Може да ни разклати. Може да ни нарани.
Но когато е осъзната, взаимна и здрава – тя лекува. И сърцето. И душата.
