За книгата
В двайсет и второто си произведение – „Щастливата носталгия” (2013), Амели тръгва по следите на своето японско минало, описано в „Изумление и трепет” и в „Нито Ева, нито Адам”.
Съпровожда я френски телевизионен екип, който прави филм за нея.
Всичко, което обичаме, се превръща в измислица. Най-важната сред моите измислици бе Япония.
Така започва тази автобиографична книга, много различна от другите книги на ексцентричната белгийска писателка. Написана е просто и откровено, с желанието да се разбере дали измислената Япония отговаря на истинската.
Тук Амели Нотомб не дава воля на въображението си, не се пита „какво би станало, ако”, не изобретява екстравагантни имена.
Само разказва, както се разказва едно пътуване към детството. С носталгия.
Японците имат само една дума за носталгия, казва ни авторката – „натсукаши”, и тя означава щастлива носталгия, тя е моментът, в който споменът се връща в паметта и я изпълва с блаженство. „Щастливата носталгия” е книга, в която се запознаваме с една не толкова зрелищна, но много автентична Амели Нотомб.
За Амели
Авторката, вече добре позната на българските читатели, пише от седемнайсетгодишна и сама определя себе си като графоманка. „Ако не пиша, ставам опасна“ -- казва Амели Нотомб, чиято вярна публика всяка година жадно очаква месец септември, когато на френския книжен пазар се появява „новата Нотомб“.
Родена през 1967 г. в белгийско аристократично семейство, тя прекарва детството и юношеството си в различни страни, където баща ѝ е посланик. През 1992 г. излиза първият ѝ роман „Хигиена на убиеца“, а през 1999 г. ѝ е присъдена Голямата награда на Френската академия за „Изумление и трепет“.
Вече седемнайсет години успехът не я напуска и романите ѝ неизменно са в първите места на най-добрите продажби.
Деветнайсетият ѝ роман „Форма на живот“ (дванайсет са издадени от ИК „Колибри“) е номиниран за първата селекция на наградата „Гонкур“ (2010).
