Театър без маска и грим

Театър без маска и грим
Снимка: Thinkstock

Крeмена Димитрова

Днес театърът отново излезе на улицата, не защото страда от липса на теми, не защото няма публика, не защото е изчерпал своите артистични средства, а защото е време, в което зрее желанието за социална промяна, за нов обществен договор, за събуждане на ценностите и възпитаване на гражданското общество.

И за да не ме упрекнете в популизъм, бързам да ви обявя темата на този звучащ патетично текст,  а именно – що е то документален театър и кои го практикуват у нас.

В киното се използва един прост трик за спечелване на аудитория -  в надписите се слага едно “по действителен случай” и това веднага качва историята на друга висота. Хората се доверяват по-лесно и “влизат” в нея, съпреживяват и стигат до съответните изводи за себе си.

Документалността създава възможност за въвличане, включване, “емпатия”. Зрителят се доверява на това, което вижда, защото знае, че това не е фикция, а живият живот. За голяма част от публиката изкуството има тази функция – да ни помогне да разберем по-добре света, в който живеем. Затова колкото по-актуално и достоверно, толкова по-добре.

Термините, около които гравитира документалният театър, са “достоверност” и “автентичност”. Всичко, което осигурява постигането на истинност, е позволено – от видео и аудио записи на интервюта до реално сътворяване на автентично събитие на сцената. Но с автентичността трябва да се внимава. Често пъти тя преминава границата на търпимостта. Театралната история познава случаи, в които на сцената е имало дори убийство и самоубийство. Аз лично съм била свидетел на две такива крайно автентични прояви, които ме потресоха.

Кадър от спектакъла "Истина... отвъд полярния кръг"
Снимка: Театър "Реплика"

Например, в един от спектаклите си скандалният Иво Димчев изтегля кръв със спринцовка от собствените си вени и я продава на публиката.

Друг пример – испанският артист от аржентински произход Родриго Гарсия умъртвява по особено жесток начин и сготвя жив омар пред очите на публиката и после го изяжда на фона на социално ангажирани надписи, изтичащи на видео стена зад гърба му. Понякога автентичността върви по острието на бръснача и изисква стоицизъм от страна на гледащите, защото в театъра не можеш да смениш канала.

Но да се върнем на темата.

Близки като цели и въздействие са братята на документалния театър - “политически театър”, “антропологичен театър”, “форум театър” и “психодрама”. Общото между всички тях е желанието да се приближи театралното до реалността, тя да не бъде измисляна, украсявана, погледната под различен ъгъл, преувеличавана. Такъв тип театър се появява в години на социални кризи. Това обяснява и особеният интерес у нас напоследък към документалния театър.

Кадър от спектакъла "Двама бедни румънци, които говорят полски"
Снимка: Театър "Реплика"

Освен че се използват някои елементи на документалността в редица спектакли, от няколко години насам у нас се оформят и групи за чисто “документален театър” в разбирането на руската школа на teatr.doc – течение, започнало в началото на това хилядолетие.

Спектаклите на режисьора от немски произход Георг Жено – “Истина зад полярния кръг” и “Двама нещастни румънци, говорещи полски”, както и всичко на групата VOX POPULI са най-ярките примери за документален театър, правен в България напоследък. И двете групи играят в “Червената къща” и се характеризират с отказ от ползване на всякакви разкрасителни трикове и методи за създаване на илюзия. По свой начин те интерпретират манифеста на teatr.doc, който гласи следното по повод естетиката на постановките:

/...минимално използване на декорация, масивните декори за изключени, рампи, пътеки, стълби и колони са изключени; изключена е музиката като средство за режисьорско изразяване – музиката е допустима, ако нейното използване е определено от самия автор на текста, музиката е допустима, ако е на живо; танци или пластически миниатюри като средство за режисьорско изразяване са изключени, могат да се ползват, само ако са използвани от автора в текста; режисьорски “метафори” са изключени; актьорите играят само тяхната възраст, актьорите играят без грим, ползва се грим, само ако е отличителна черта на персонажа. Най-вече ги интересуват нови пиеси, произведения с активна социална позиция./ из Манифест на Театър.doc

Кадър от постановката "Невидими 2"
Снимка: Формация VOX POPULI

До голяма степен нашите театрални документалисти се ръководят и от основанията и идеологията на техните по-големи братя от Русия, които пледират за отразяване конфликтите на съвременното общество, изследване на граничните зони на човешкото съществуване, търсенето на нов поглед върху познати явления и отхвърлянето на идеята “изкуството заради самото изкуство”. (по Манифест на Театър.doc).

Формацията VOX POPULI успя да направи вече няколко спектакъла, които привлякоха вниманието не само на публиката, но и на театралната гилдия, която ги номинира и награди. Техните заглавия: “Протест.mp3”, “Невидими 1”, “Майките”, “Яце Форкаш” и “Невидими 2” целят да събудят отношението ни към малко низвергнати и забравени теми от нашия живот. Там  създателите на този театър провиждат драматизъм и проблеми за разрешаване. Затова те се насочват към темите на хората с увреждания, неволите на бременните жени, “неразбраните” улични протести, животът на китайското малцинство у нас, родопчаните като почти изчезващ вид и др.

Кадър от постановката "Майките"
Снимка: Формация VOX POPULI

От своя страна и VOX POPULI имат своя си манифест:

VOX POPULI означава “Глас народен”. Народният глас е от хората и за хората – ясен, смислен, диалогичен. Ние провеждаме думите на онези, които трябва да кажат нещо важно, до онези, за които е важно да ги чуят. Документалният театър е мисия за споделеност, която цели да изчисти обществения диалог от партийното, интересчийското и литературното замърсяване и да участва активно в отглеждането на гражданско съзнание и гражданска отговорност.

Като театрал моите симпатии клонят повече към театъра на Георг Жено и най-вече съм впечателена от искреността и всеотдайността на неговите актьори от театър “Реплика” - този негримиран, нефалшив и абсолютно реалистичен начин на правене на театър успя да предизвика у мен така бленувания катарзис.

След техните представления не може да се ръкопляска, просто не ти идва отвътре, не си тръгваш с усмивка, а с въпроси, които пулсират в главата ти дълго след като си тръгнал оттам.

Искрено се надявам, въпреки некомерсиалността на тези представления в това материално време, те да продължат да съществуват и да се множат, защото имаме нужда от разтърсване и събуждане.

Те го правят!

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Абонамент