Тази вечер традиционният августовски „дъжд от звезди”, предизвикан от метеоритния поток „Персеиди”, вероятно ще е 5 пъти по-интензивен от обичайното, прогнозират от НАСА.

Ако обикновено интензитетът на потока е около 100 метеорита в час, тази година показателят може да достигне 500, което би го направило най-силния от поне 20 години насам.

„Дъждът от звезди” всъщност се дължи на прашната опашка на кометата „Суифт-Тътъл”.

Тя прави една обиколка около слънцето за близо 130 години, като за последно е била толкова близо на 11 декември 1992 г. Причината за доближаването е гравитацията на Юпитер.

„Персеиди”-те могат да се наблюдават след 10 ч. вечерта, но най-голямо количество попада в атмосферата на Земята след полунощ.

Те са останки от кометата, които се йонизират и нагряват при навлизането си в атмосферата, достигайки скорост от 59 км/сек.

Когато са в Космоса, тези отломки се наричат метеори, но навлизайки в земната атмосфера, те стават метеорити, които понякога стигат и до повърхността на Земята.

Според НАСА през нощта на 11 август светлината на Луната ще пречи на наблюдението на явлението.

Лунният залез ще започне около 1 ч. през нощта. Затова най-подходящото време за наблюдение ще е на 12 август след залеза на Луната.

Метеоритният поток е известен на човечеството вече около 2000 години. Първите сведения за него се съдържат в китайски исторически хроники, датирани от 36 г. от новата ера, когато „над 100 метеорита избухнаха преди зазоряване”.

Официално за откривател на метеоритния дъжд се смята белгийският математик, астроном, метеоролог Адолф Кетеле (1796 – 1874 г.). За това зрелище той съобщава през август 1835 година.

За първи път броят на метеорите, навлизащи в земната атмосфера, е преброен през 1839 година. Тогава той достига 160 за час.