Учени от Мичиганския университет обясниха защо външният слой на атмосферата на Слънцето, т.е. слънчевата корона, е значително по-горещ от повърхността на светилото.
Те се надяват сондата "Паркър", която ще се доближи на рекордно близко разстояние до Слънцето, да потвърди хипотезата им.
По мнението им, в резултат на силното нагряване слънчевата атмосфера се увеличава многократно в сравнение с диаметъра на Слънцето, като при това температурата на тежките йони е 10 пъти по-висока от тази на водорода.
Във въпросната зона има алфвеновски вълни - появяващи се в плазмата магнитохидродинамични вълни, които се разпространяват край силовите линии на магнитното поле и се движат между повърхността и външния слой на атмосферата. В известната като алфвеновска точка зона на короната вълните не могат да се върнат към Слънцето поради високата скорост на слънчевия вятър.
Под алфвеновската точка заредените частици изпитват върху себе си въздействието на вълните. Астрономите проучили на какво разстояние от повърхността се прекратява нагряването на хелиевите йони. Оказало се, че външният край на зоната на прегряването е на разстояние 10-50 слънчеви радиуса.
Учените смятат, че изстреляната миналата година сонда "Паркър" ще събере данни, които ще подкрепят заключенията им.
За още вдъхновение през целия ден ни последвайте във Facebook ТУК и в Instagram ТУК
