Странни върхове сме аз и ти. Ти далеч, а аз пред теб. Сами.
Скрити в тишина. Кънтим. Гледаме един към друг, но не знаем как да се покорим.
Можем само да мълчим. Какво ли може да открием в тази самота? Неизказани мечти?
Бури страшни и мъгли? Душа, убита в зората на деня? Сломена, без надежди и копнежи?
Или ярки цветове, дишащи звезди и невиждани луни? Окрилени, можем ли сами да полетим?
Да се впуснем диво в непознатите земи? Да се борим, докато се изкачим?
А дали си струва рискът да се покорим? Не е ли по-добре, когато си мълчим? Две далечни точки. Идеализирали се помежду си и придали си мечти, трепети и радостни сълзи. Всеки съзерцаващ красотата от върха си, размил в представите си границите на невъзможното. Отново, придал на другия несъществуващи черти.
А вечер, сред театър на сенките, танцуваме безспир. Чертаем с тела фигури на непомрачени дни, улисани в представлението на самите ни души. А със зората, силуетите на какви бихме могли да сме, избледняват тихо с едва доловима въздишка. Остават скрити сред сенките на деня. Безплътно се крият и очакват отново своята тъмнина. Винаги с нас. Но рядко пуснати на светлина.
Странни върхове сме аз и ти. Ти далеч, а аз пред теб. Сами.
Невиждали света. Бягащи от самотата си, но същевременно и лудо криещи се в нея. Кое ли ще победи? Не е ли по-добре да си мълчим? Да виждаме в очите на другия отразена душевна красота? Безмълвна, неискаща и неочакваща. Показваща ни нашите тайни мечти. Запечатала усмивки, скъпи гласове и неизживяни мигове.
Моят връх остава непокорен. Не те каня в моята самота, не ме кани и ти. Само ще те наблюдавам отдалеч. И тихо ще мечтая за теб. За моя лик в твоите очи. По-добре е да си мълчим.
Вечер, сред сенките, започва нашият театър. Там, на върха. Аз и ти. Сами.
Автор: Вени Георгиева
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".






