Приемете тези редове като словесен отдушник.
Дилемата е следната: когато една жена е твърде заета с нарушения баланс във вътрешния свят и битовите потребности на мъжа до нея, тя не разполага с достатъчно време да се погрижи за себе си.
И така, съвсем очаквано, също като стара постройка, тя започва да се разпада. Гордата суета, която носим като трофей, започва да се лющи като стара мазилка. Вече се подават и тухлите – тайните съмнения в чекмеджето на подсъзнанието ни, които ни будят нощем и разклащат самооценката ни.
Формулата на пълноценните взаимоотношения се крие във взаимността, в това, двама души да се вдъхновяват да се развиват паралелно, като заедно празнуват успехите си, в които индивидуално са инвестирали своето време, усилие и дори късче от себе си.
Разбира се, това не означава да потискаме партньора ни и да му натякваме колко е посредствен животът му. Не означава и да го влачим като ремарке, пълно с емоционален багаж, като тайно се надяваме един ден да се събуди и да реши да стане господар на света.
Скъпи мъже, не приемайте погрешно тези думи. За нас неделната закуска не е еквивалент на средновековен метод за мъчение. Събирането на чорапите ви от земята няма да доведе до ампутация на крайник.
Проблемът е, че когато сме изправени пред дилема – да мислим в множествено число и да се погрижим за себе си, и изберем първата опция, имаме чувството, че сме нарушили неизказано обещание към самите себе си.
Не желаем да доказваме, че сме по-силни от вас. Нашата есенция е подчинена на други закономерности – ние не опитомяваме, а вразумяваме; не унищожаваме, а усъвършенстваме; не се подчиняваме, а просто обичаме. И така се учим на изкуството да поддържаме интимната магия, която се отприщва между двама души, когато се себереализират един в друг.
Позволете ни да бъдем жени. Грижете се за себе си.
Добави ни в предпочитани източници в Google
