Велина Томова
Да сме щастливи сякаш е целта на нашето поколение. Непрекъснато се питаме „как си“, следваме безбройни съвети за добро настроение и бързаме да отмахнем с ръка лошите мисли.
Избираме работата, приятелите и заниманията си с едничката цел да се чувстваме добре. Бягаме от трудни ситуации, защото те ни пречат да сме щастливи.
И ордата треньори по лично щастие, мотиватори и лидери на всякакви компании проповядват „бъдете непрекъснато щастливи“.
Здравият разум обаче би добавил с известна доза сарказъм- бъдете непрекъснато щастливи, ако искате да стигнете до психолог.
Щастието, както всички други човешки емоции, се провокира от конкретна ситуация, има своя пик и после логично отшумява.
Животът ни предлага различни ситуации, които предизвикват различни емоции – и положителни, и отрицателни.
Тъгата, разочарованието, обидата са нормални чувства, които трябва да бъдат преживяни, а не потискани и замествани с фалшиво вечно щастие.
Човек има право да е тъжен, весел, унил и усмихнат, защото животът е такъв – шарен.
Потъването в нито едно от тези чувства обаче е здравословно – нито тъгата трябва да продължава вечно, нито пък щастието.
Уважавайте собствените си чувства, позволете си да ги изпитате и после ги оставете да си отидат, за да посрещнете следващото с открито сърце.






