Непрекъснато ни се напомня за ползите от това да бъдем щастливи: щастливите хора са по-успешни, имат повече приятели и по-хубави тела, правят по-добър секс, и т.н.

И въпреки че щастието носи достатъчно ползи, изследванията показват, че колкото повече мислим за него и как да го преследваме, толкова по-малка е вероятността да го намерим, пише д-р Саманта Бордман, клиничен инструктор по психиатрия, за Marie Claire.

Постоянният анализ на това колко сме щастливи подкопава действителната способност да го изживеем. Така приемаме за провали някои обичайни моменти, в които не изпитваме изключителна радост.

Друг недостатък на безмилостното преследване на щастието е, че прави хората самотни. Акцентът върху индивида и личната му угода вреди на връзките ни с другите. Както писателят Паркър Палмър отбелязва, „Никой никога не е умрял, казвайки: „Със сигурност се радвам за егоцентричния, самоцелен и самозащитен живот, който съм живял.“

Когато имаме принос към света и сме полезни на другите, откриваме нещо много по-важно в сравнения с щастието в конкретния момент: усещане за смисъл и цел.

Днес социалният натиск да се чувстваме щастливи (и да го показваме в социалните медии) е интензивен, признава д-р Бордман. Тя споделя, че е попадала на пациенти, които са загрижени, че нещо не е наред с тях, защото не са щастливи през цялото време или поне през повечето.

„Това, което им казвам, е да се съсредоточат по-малко върху стремежа към щастие и повече към търсенето на доброто. Всичко останало ще дойде на мястото си“, обяснява Саманта Бордман, и допълва: „Елинор Рузвелт е казала това най-добре: „Щастието не е цел, а страничен продукт.“