Рано или късно всеки намира предателството, проснато пред прага си.
То е вярно до последно – примряло от студ или с пресъхнали от жажда устни. То е винаги с протегнати ръце към теб. Иска да бъде прегърнато като бебе, иска да бъде приютено като последна любов.
Приятелите често могат да бъдат изключително жестоки. Първо извайват тялото с лекотата на вещ майстор, а после обричат същото това тяло на глад и тъмнина – сякаш в тъмното не се усеща вонята на вмирисаните им думи... Не обгрижват собствената си рожба.
Никое предателство не заслужава себичността и първичната глупост на своя създател.
Предателството винаги се приютява при онзи, който е послужил като вдъхновение за неговото съзидание. Защото търси милост. Защото срамът му е толкова искрен, че трябва да бъде споделен с потърпевшия от една дружба, която така или иначе не си е струвала нито времето, нито усилията.
Отваряш широко вратата, подаваш ръка, помагаш му да се изправи и го въвеждаш в дома си, където съвсем до скоро бивш близък е пил от кафето ти и е ял от хляба ти.
Предателството обаче е непретенциозно – стига му чаша студена вода. Отпуска се най-сетне върху канапето и е готово да отговаря на въпроси. Само че отговорите са вече ясни. Тишината е казала всичко и в опит да я убиеш, засилваш звука на телевизора.
Започваш ново съвместно съществуване, в което всичко е подредено и няма опасност да бъдеш подложен на риск от неприятни изненади. Отдавна си се нагледал на номерата в цирка, а номерата в живота са те направили достатъчно мъдър, за да благодариш на съдбата за госта, който все някога така или иначе се появява...
Предателствата приемат обстоятелствата каквито са. Те не изискват. Можеш да разчиташ на тях до края на живота си. Приемаш ги добронамерено – като част от рутината, която ти дава сигурност в този (и без друго) толкова несигурен свят. Започвате да делите дори сънищата си, с времето си ставате все по-близки.
И понеже есента приближава, време е да преброим пилците. Приятелите се броят наесен, защото някои от тях са толкова причудливи, че имат способността да летят. Но не като птиците, които отлитат на юг. Те просто яхват крилете на собствената си глупост със самoчувствието на самонадеян Икар, без да са мечтатели като него.
Удобно ли ти е така, предателство? Още една студена вода? Почивай сега. Имаме всичките дни на света, за да си бърборим и да летим заедно, когато за миг затворим очи.
