И днес, на Ивановден, къпането с ледената вода продължава. Но този път ергените се опитват да окъпят и момите, а кумовете къпят младоженците и малките момиченца.

Затова наричат празника също и “женски Водици”.

Осветената вода има силата да пречиства не само хората. Обредно се измива на този ден и палешникът на ралото, за да се ражда бяла пшеница и голям берекет през новия земеделски сезон.

Жизненият кръговрат започва пак отначало в този пречистен, осветен и благословен чрез обредите човешки свят и възцарена космическа хармония.

Пред „мълчана” вода заставали и по-възрастните представители на общността.

На "Женски водици" задължително се къпят сгодените моми, булките.

Подобен обичай извършвали в нощта срещу Богоявление или Водици, както народът ни нарича празника. В полунощ семейството се събирало около „мълчаната” вода.

Всеки се измивал с нея и изричал най-силното си желание, завършвайки с възклицанието: „Да бъде!”. Така водата се превръщала в „наречена”. С част от нея жените замесвали хляб, който след това разпределяли между участниците в ритуала.

Почита се кумството и побратимството, а в по-широк смисъл – приятелството. Ето защо някога във всяка българска къща устройвали големи пиршества. 

В някои райони на този ден отново се гадае и предсказва за любов и зачеване.

На сутринта очите трябва да се измият с мълчаната вода, за да подейства.