Водещ невроучен разкри осемте ежедневни навика, които препоръчва на възрастната си майка, за да забави развитието на деменция – и твърди, че те могат да променят начина, по който мислим за това състояние.

Професор Катрин Ловдей, 56-годишен специалист по памет и стареене в Университета на Уестминстър, се обърнала към собствените си изследвания, когато майка ѝ Силия  започнала да проявява ранни признаци на болестта на Алцхаймер.

Силия била диагностицирана през 2017 г. на 70-годишна възраст, като симптомите ѝ първоначално били толкова леки, че лекарите можели да не ги забележат още шест или седем години. Но дъщеря ѝ забелязала, че започва да се повтаря – и въоръжена със знанията си, реагирала бързо.

Сега, на 85 години, Силия все още живее самостоятелно и се радва на добро качество на живот – нещо, което проф. Ловдей отдава на поредица от научно подкрепени промени в начина на живот, предназначени да поддържат мозъчното здраве.

В интервю за The Times тя казва:
„Работата ми ме научи, че има научно обосновани стъпки, които всички можем да предприемем, за да подобрим здравето на мозъка си – не само чрез повече физическа активност, по-добра диета и по-добър сън, но и чрез контрол на стреса и тревожността, които съпътстват загубата на памет.“

Проф. Ловдей разработила осем прости навика, които майка ѝ можела да включи в ежедневието си – включително водене на дневник, излизане навън и слушане на музика – и вярва, че именно те са помогнали да се забави прогресията на болестта.

Тя обяснява, че стресът повишава нивата на възпалителни маркери в тялото, което от своя страна може да ускори когнитивния спад.

Проф. Ловдей споделя тази програма в надежда, че ще помогне и на други хора да се почувстват овластени да действат рано и да направят всичко възможно, за да предпазят паметта и умствената си яснота.

Първият алармен знак

Въпреки че винаги била много самостоятелна, Силия един ден се загубила по време на обичайната си разходка – ясен предупредителен знак за когнитивен спад.

Решена да разбере какво точно се случва, проф. Ловдей ѝ направила серия от тестове за памет, използвани от NHS (Британската здравна служба) за диагностициране на деменция.

Те разкрили силните ѝ страни, като способността за краткосрочно запомняне, но и слабостите – например когато била помолена да повтори същите думи половин час по-късно, след като прочела история, се представила по-зле от почти 100% от хората.

Според проф. Ловдей това показвало, че префронталният кортекс – отговорен за решаване на проблеми – функционира добре, но частта от мозъка, отговаряща за паметта, е увредена.

Това е един от първите ранни признаци на болестта на Алцхаймер, който след това може да доведе до проблеми с мисленето, логиката и езика, които се влошават с времето.

„Облекчение“ въпреки диагнозата

Парадоксално, проф. Ловдей казва, че се почувствала „облекчена“ от резултатите, защото това означавало, че могат да предприемат действия.

„Мерките, които взехме, забавиха прогресията, но болестта на Алцхаймер, разбира се, продължава да напредва“, казва тя.
„Мама сега има ограничен достъп до миналите си спомени, но благодарение на това, което направихме, знаем какво я прави щастлива и го прилагаме всеки ден.
Последния път, когато бях с нея, я попитах: ‘Как се чувстваш?’, и тя каза: ‘Спокойна и в мир’. Не мисля, че можем да искаме повече от това.
Успяхме наистина да направим разлика.“

А ето и осемте неща, които е направила, за да помогне на възрастната си майка:

1. Водеше дневник с повторения

Майка ми записваше всичко, което беше направила през деня, и сутрин четеше предишния запис – техниката „отложено повторение“ подобрява паметта.

2. Адаптира социалния ѝ живот

Клубът за книги спря да работи поради проблеми с паметта, затова пък разходките с познати, онлайн игри и срещи за чай веднъж седмично запазиха досега й с околните.

3. Използване на помощни средства за ориентация

Етикетирахме шкафове, поставихме голям часовник с дата, бяла дъска за запомняне на задачи в кухнята и GPS проследяване чрез iPhone „Find My“, както и Google Maps на смартфона.

4. Спомени и музика като стимули

Разговаряхме за ранни спомени и любими песни, които отключваха емоционални реакции и утвърждаваха идентичността ѝ.

5. Редовна физическа активност

Дори ежедневно разходки – важно за поддържането на мозъчното здраве чрез стимулиране на хипокампуса и производство на BDNF (мозъчен невротрофичен фактор).

6. Диетични промени

Увеличихме приема на тъмни плодове, зелени зеленчуци, намалихме захарта и обогатихме храненето с омега-3 и витамини от група B. Също така диета, която стабилизира кръвната захар и подпомага добрия нощен сън.

7. Ранно обсъждане на планове за грижа

Разговорите за бъдещите ѝ предпочитания – нейно желание беше да остане в дома си, с подкрепата на грижещ се човек, и да не жертваме живота си за нея.

8. Здраве на сетивата

Следяхме зрението и слуха ѝ – редовни прегледи, защото добрият слух и зрение подкрепят социалната комуникация, намаляват стреса и забавят когнитивния 

Тези стратегии – когнитивни упражнения, социална активност, организационни и технологични помощни средства, физически упражнения, здравословна диета, чувствителна грижа и внимание към сетивата – значително подобриха качеството на живот на майка ми и показаха как информирани грижи могат да забавят прогресията на Алцхаймер.