Росица Костадинова
Уж вече съм голяма, уж вече съм една пораснала жена, която се справя сама с почти всичко, а така да ми се иска на моменти да се сгуша в мама и целият свят да изчезне.
Не, не ми се случва нищо лошо. Не преминавам през труден период и всичко, което съм пожелала да си подаря или купя, вече го имам.
Просто ей така искам да се прибера у дома и да седна до теб, мамо, на дивана и да си говорим за несъществени неща. Или да гледаме филм в събота, докато ядем мандарини.
Да ми мирише на теб, да ми мирише на спокойствие и детство.
Сигурно съм ти казвала, мамо, че когато се прибера у дома, винаги си лягам поне за час на твоята страна на спалнята и завирам нос в твоята възглавница, на която нямам идея как спиш, защото е толкова ниска. Легна ли там, в студената стая, заспивам за секунди и никога не сънвам нищо.
Говорим си за...
Защото всичко в мен се уравновесява и душата ми намира покой, който не мога да опиша с думи. Дори и да нямам текущи проблеми, за които да се вайкам и да си скубя косите, винаги ще се нуждая от това диво спокойствие, което свързвам с теб и този аромат.
Сигурно съм ти казвала, мамо, че когато ми домъчнее много за вкъщи, си пускам Франк Синатра и карам целия квартал да го слуша, толкова силно съм увеличила музиката. Съседите са доволни от избора на мелодия, а аз се пренасям в един летен следобед, когато ти вършеше нещо у дома и редуваше "My way" с "New York, New York".
Сигурно съм ти казвала, мамо, че когато имаш празник искам да те зарадвам с всичко, което е по моите сили. И теб, и татко... И много често прескачам възможностите си, за да ви направя щастливи. Да, наясно съм, че за вас е важно да сме всички заедно на едно място и нищо повече. Обаче така ми се иска да ви се отблагодаря малко по малко за всичко.
Сигурно съм ти казвала, мамо, че когато ми е тежко и трудно, винаги първо на теб звъня и за твоите думи се сещам. И, когато ми е хубаво и имам много, все на вас искам да разкажа.
Сигурно съм ти казвала, мамо, че те обичам. Обаче искам да го чуваш още и още.
Благодаря ти, мамо.
- Щастието не се измерва, не искам да слушам глупости!
- Дрезден - градът, в който се влюбих от пръв поглед
- Защо мъжете си падат по по-възрастни жени?
