Мечтите – илюзия или реалност

Мечтите – илюзия или реалност
Снимка: Thinkstock

Кристина Дойчинова

“Тези две излизат от едно начало, но носят нееднакви имена.“

                                                                                           Лао Дзъ

Съвсем скоро един любим за мен човек каза : "Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му, нали?" Фраза, която съм чувала безброй пъти, но до този момент тя не бе привличала вниманието ми с такъв интерес. Предполагам, че размислите и любопитството ми бяха провокирани от това, че животът му се движеше към заника си, а той ми разказваше за бленувана идея с изключителен плам и въодушевление, сякаш я изживяваше в момента, като и двамата знаехме, че с края на разговора ни ще дойде и краят на потенциалната възможност тази мечта да бъде материализирана.

Мечтите са една прекрасна реалност, сътворена от множество желания, в която се прехвърляме за миг. След броени секунди, минути, часове, се завръщаме от сладкия унес на "невъзможните" възможности в разочароващата утвърдена "действителност", която сме сътворили, където пускаме в действие защитния механизъм на успокояващата мисъл.

"Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му". Мечтанието е прекрасен способ за пренасяне в друго измерение на съществуване, бягайки от неудовлетворяващата битийност, ала то няма силата да премоделира живота ни, по-скоро ще надгради въздушните кули на съпътстващата ни неосъзнатост.

В никакъв случай не искам да кажа, че да мечтаеш е зловредно занимание и прагматичната мисъл на "човекa реалист" е динамичната сила, водеща ни напред. Скокът на въображението е задължителен, за да се разширява съзнанието. От изключителна важност обаче, е ясно да разграничим мечтите, в които влагаме намерение и ентусиазъм, вървейки неотклонно, стъпка по стъпка към тяхното осъществяване, оставайки верни на вътрешната си цел от бляновете, даващи ни илюзорно усещане, че ще осъществим себе си, като кухо попълваме егото, навлизайки все по-дълбоко в заблудата на "химерните" представи.

Осъзнатостта е първата стъпка, чрез която достигаме ясна визия и цел, а ентусиазмът е отличителен белег, маркиращ творческата енергия, водеща към изграждането на основа, чрез която "въздушната кула" да навлезе в материята.

Често ентусиазмът бива объркан със стреса и тревожността, предизвикани от прекомерни трескави усилия да стигнем до целта, пропускайки тихото удовлетворение от себеосъществяването. Стресът се проявява тогава, когато преследваме неавтентични мечти  или когато сме в опит да утвърдим собствената си важност, което е свързано най-вече с амбицията, а тя не е нищо друго, освен форма на страх.

Именно тук е мястото да спомена една разширяваща се група хора, припознаващи чужди мечти като свои – тази практика наричам "придобито мечтаене". Обичайно, тя е присъща за крайните конформисти, в чийто свят креативността е непозната, вътрешната им вселена се отличава с безмерна ригидност, естествено проявена и в прийомите им, ползвани за преживяване на тази планета. Неавтентичните мечти също могат да бъдат вменени от родителите, приятелите, социума, ала единствено нашата воля и себеосъзнаване предрешават дали ще влезем в капана на "придобитото мечтаене", водещо до неудовлетворение, тревожност, вътрешно напрежение и тотална загуба на собствената личност, изживявайки нечий чужд живот или блян.

Докъде се разгръща съзнанието ни, когато мечтаем? То определено демонстрира  изобилието на вътрешния ни свят. Вероятно има разлика между желанието за най-новия модел луксозен автомобил, покоряването на недостъпен планински връх и среща с извънземни, но ако всички те са в сферата на бляна, къде е отликата помежду им? Ако душевността няма никакъв външен израз, прави ли ни по-пълноценни и реализирани? Достатъчно ли е да се събудим на преклонна възраст с множество мечтания, преобразили се в утопия?

Както духовното очистване, израстване и постигане са следствие на непреклонно намерение и практика, така и в материалния свят те са движещата мощ, сътворяваща замислите и себеосъществяването. На практика привеждането в действие на вселенския закон "Каквото вътре, това и вън" е единственият необходим способ за сбъдване на мечти.

Прочетете още:

Сбогом, глупави мечти!

Имаме ли наистина цял живот, за да сбъднем мечтите си?

Няма пълно щастие. Има само рядко!

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Какви бижута носите?

Мара Белчева - красивата българска поетеса
Известни

Мара Белчева - красивата българска поетеса

Битка за сърцето на една от най-красивите поетеси била причина...

Маршът на незадоволените жени
Свободно време

Маршът на незадоволените жени

Телата им са покрити с кожа, главата с косми, имат две очи...

8-те навика на щастливите хора
Свободно време

8-те навика на щастливите хора

Има много практични неща, които всяка от нас прави...

Абонамент