В подобен дъждовен пролетен ден няма как да не се отдадем на малко меланхолия и поезия, която да ни изпълни с капчици вдъхновение и топлина.
Затова днес ви споделяме това красиво стихотворение на Caribiana и ви пожелаваме уютна, романтична и приказна вечер с любимия човек!
***
КРАЛИЦА НА ДЪЖДА
Аз не исках никак да съм дъжд,
но небето днес забрави да попита,
замери ме с два облака във гръб
и цяла над града си се изсипах...
Дърветата улавяха с листа
разпръснатата мен във водни капки.
И аз валях, неистово валях
с последните сълзи на лятото.
Търкулвах се в зелената трева
и бързах към съседната канавка,
където на душата ми-река
и беше някак...нечовешки тясно...
Изгубвах себе си. Превръщах се в порой.
Заливах миналото си. И тебе.
Земята само обещаваше покой
и пиеше от мен със жадни шепи.
Кралица на Дъжда - така ми каза
преди да те удавя в любовта си.
Преди да ме изпият страховете ти
попих в горещата прегръдка на дъха ти.
А аз не исках никак да съм дъжд...
Но явно не умеех да съм друго.
И днес валя в очите ти на мъж,
със който сме обречени да се загубим.
Caribiana
Още за четене:
- "Понякога по-много се обичахме", Христо Фотев
- "За две ръце протегнати насреща, земята бих до края извървял..."
- "Всичко", Блага Димитрова
- "Да съм слънчево момиче", Петя Дубарова
- "Искам тази нощ нещо да ти кажа..."
