Коледа е само веднъж в годината. Свързваме я с подаръци, радост, смях, топлина. Има обаче нещо много по-важно – моментите на заедност. Да станем неделимо цяло. Да почетем Рождество Христово заедно. Да почувстваме онази топлина, която после не се повтаря колкото и да я търсим. Коледната топлина. Да гледаме "Сам вкъщи" за кой ли път, да сме щастливи, защото сме минали през поредната година. Лесно или трудно – няма значение. Справили сме се. Борили сме се, за да се справим. Били сме весели и тъжни. Обнадеждени и съсипани. Изживяли сме цялата палитра от емоции, която ни е довела до този момент.
Сядаме доволни на трапезата. Храним се заедно. Говорим си. Споделяме. Дори скандалите не са фатални по това време. Дори скандалите не са скандали. Защото атмосферата е друга. По-близо сме до истината, която всеки път прозираме наново. Бог е отвъд трапезата. Той е в глада за вяра. Не ви казвам да останете гладни буквално. Говоря за онзи глад за вяра, който все повече става насъщен. Като хляба. Сега трябва да си припомняме тези неща. Те са извън дигиталното, извън новото и още по-новото. Те са част от колективната ни памет. И ние трябва да се грижим за нея.
Паметта, която помни дори онова, което е забравила, същата, която помни коледната топлина, паметта на сетивата, които трябва да ни водят винаги напред, а когато изгубим посоката, отново трябва безрезервно да им се доверим. Обичта също е сетиво. Именно тя ни е събрала сега на масата. Чистата обич, която не се губи. Тя остава сред цялата пепел и плява на живота. Няма друго освен обичта. Всъщност тя е топлината по Коледа. Не идва от камината. Идва от нас самите. Ние сме отговорни за запалването на огъня. И за поддържането му. Пак започнах с метафорите. Но нима не е вярно?
Пожелавам на всички читатели на Edna, неизменно да усещат коледната топлина. Независимо от месеци и сезони. Независимо от делник и празник. Пожелавам ви да бъдете обичани така, както не сте мечтали и в най-смелите си мечти. Пожелавам ви да надскочите мечтите си и да ги превърнете в една щастлива реалност. Такава, каквато заслужавате. Защото когато има любов, има всичко. Останалото произлиза от любовта. Любовта е майката на света. Както Дева Мария е майка на Исус Христос. Всичко друго вече отдавна е казано. Ние можем само да го повторим. С почит. И да не спираме да вярваме. Светли празници!
Прочети още от Росен Карамфилов:
- „Диада“ – един филм, нужен на днешното поколение
- Загубихме приятел - нашия Чандлър, легендата Матю Пери
- В любовта няма его, в егото няма любов
- Ако беше лесна за обичане, нямаше да те обичам
- Сезоните отминават - лятото е вечно
- Да посегнеш така на красотата значи, че ти самият си плашещо грозен
- Словото и необходимостта от него във всяко време
