За любовта, която искаме, очакваме... за онази любов, която искаме, а не можем да имаме.
Казват, че мъжете обичат по-силно от жените и от личен опит мога да ви кажа - ако един мъж обича, нищо не може да го спре.
Болката не се разпределя само в единия, тя е присъща и на двамата, тя тегне и на двамата.
Но нека оставя великия Димчо Дебелянов да опише точно това чувство...
Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
"В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!"
- О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!
А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежа прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така...
Димчо Дебелянов
Добави ни в предпочитани източници в Google
