Имало едно време една жена, която имала четирима мъже.

Жената обичала четвърият си мъж най-много. Обличала го със скъпи дрехи, хранела го с най-добрите деликатеси. Давала му винаги от най-доброто.

Третият също много го обичала. Била винаги до него, но въпреки това, се бояла, че един ден той ще я остави заради друга.
 
Обичала също и вторият. Той й бил верен приятел, мил, внимателен и търпелив с нея. Винаги, когато жената била изправена пред проблем, тя можела да се опре на него. Той й помагал да премине през всички трудности на живота. 

Първият й мъж бил лоялен и я обичал силно. Въпреки това, тя не го обичала и почти не го забелязвала.

Един ден жената се разболяла. Оставало й още съвсем малко да живее. Тогава тя се замислила върху живота си и си казала : Аз вече имам четирима мъже, но когато умра, ще остана сама.

А какво ѝ отговорили те, вижте ТУК. 

––––>>>Към останалата част от днешната ни притча