Гилотина на забравата

Гилотина на забравата
Снимка: netinfo

Добромир Банев

С бавната смърт на печатните издания си отива една цяла епоха. Гилотината на времето е толкова безпощадна, колкото и онази, с която заради измяна е обезглавена Мария Стюарт. Измяната винаги е непростима, затова сравнението не е случайно.

Динамичните времена ни приковаха към лаптопите и таблетите. За секунди отваряш предпочитания сайт и се сдобиваш с потребната информация. Екранът те облъчва заразително, шаренията от цветове и шрифтове привлича, а шумоленето на вестникарската хартия е спомен, запратен в кошчето на близкото минало.

Ще ми се да вярвам, че подобна участ няма да сполети и книгите.

Надявам се, че електронните четци няма да могат изцяло да заместят мириса на мастило и удоволствието, с което прелистваме страниците една след друга. През ум не ми е минавало (засега) да препрочитам някой от любимите си романи, като използвам скрола на безжичната мишка.

Мисля, че няма да се случи и занапред. Историите на Фицджералд, Моъм, Достоевски и Стайнбек са истински живи между кориците.

Безжичната мишка убива душата на всеки сюжет.

Нищо не е в състояние да спре прогреса.

С всяка нова технология сякаш се засилва убеждението, че ставаме по-умни и че сме способни да контролираме света около себе си. Като малък преписвах цели пасажи от книги, за да упражнявам почерка си, а днес дори личните ни подписи са в електронен вид. С иновациите ставаме зависими от изкушенията на пазара. Пазарът контролира всички нас. Никой няма да бъде пощаден.

Ние сме това, което е станало с нас, но никога не е късно да го променим.

Светът е пълен с красиви истории, разказани в книгите. Да напишеш собственоръчно картичка до някого и сам да залепиш на гърба й пощенската марка, не може да се сравни по удоволствие и радост с публикуването и на сто снимки в социалната мрежа.

Мисълта за някого не зависи от пикселите на камерата в мобилния телефон.

Снимка: netinfo

Някога изразът „по-добре късно, отколкото никога“ ми се струваше глупав и твърде компромисен. Сега разбирам, че снизхождението към него има своя смисъл.

Невъзможно е да бъдем съдници на прогреса, но е твърде жалко заради него безвъзвратно да си отиват неща, които са ни карали да се чувстваме щастливи.

Когато преди няколко години бях в Париж, в музея "Д'Орсе" имаше изложба на гилотината, наречена „Престъпление и наказание“.

Не е случайно, че изложбата е наречена така по романа на Достоевски. Символът на Френската буржазната революция сякаш и днес въздава справедливост, макар и като обикновен музеен експонат, за който никой вече не си спомня.

Престъпления винаги ще има, но най-голямото наказание си остава забравата.

Снимка: netinfo

Словото не може да бъде обречено на смърт. За истината и за хубавите сюжети в книгите, които разпалват въображението ни, хартията никога няма да свърши. Поне искрено се надявам да е така.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти