Естественото мълчание, което делим...

Естественото мълчание, което делим...
Снимка: Thinkstock

Добромир Банев

Тук времето е застинало - пеперуда между страници на книга. Не се случва нищо. Само говорът не спира.

Бръщолевене за всичко, стига да е незначително. Укор и гняв. Часове преди умопомрачението да ни превземе окончателно.

Небето просто е синьо на цвят. Морето само го имитира. Дъждът никога не е син, въпреки че също е вода. Просмуква ни в сивата си прегръдка и постепенно губим цвят. Усмихваме се черно-бяло като от снимка, правена в миг на щастие. Щастие, случило се толкова отдавна, че по краищата на снимката има и жълто. Онзи нюанс на жълтото, който олицетворява умората, похабеността и отчаянието.

И докато се взирам повече от минута в неестествено усмихнатото ти лице, чудя се защо не мигаш, защо очите ти дори не трепват. После разбирам, че и ти си се научила да си в нищото... Часове, преди умопомрачението да ни превземе...

Нашата молитва за дъжд е толкова естествена в мълчанието, което делим!

Доброто трябва да бъде предразполагано. Не съществува понятие „в реда на нещата“. Синьото е цвят, който изисква увереност, че безсмисленият говор все някога ще спре. Наблюдавам начина, по който отпиваш кафето, следя жестовете, с които оправяш непокорните кичури от косата си, но само цигарата в ръката ти стои естествено. Парадокс е, че винаги се нуждаем от промяна.

Любовта изисква действия.

Леглото е бърлога за спомени. Когато е разхвърляно – дразни. Ако е оправено – дразни още повече. Не че има значение. Докато ние мълчим, а говорът на другите ни влудява, леглото е нашата сигурна крепост. С опънати нерви или в състояние на абсолютна апатия към всичко навън, ние можем да си имаме доверие, докато дъждът завали.

Въпреки че без съмненията човек не съществува, предпочитаме уюта на измамната лекота, с която се обичаме. Там е синьо като море.

Там е синьо като небето, което не спира да обещава дъжда, от който толкова се нуждаем. Единствено той може да заглуши отчаяните думи на другите – невидимо синьо, прозрачно като стъкло, което ни отделя от останалите луди на света.

Прочетете още от Добромир Банев в Edna.bg:

Секунда вечност

Паник-стая за двама

Трябва да обичаме!

Спрете да се пренебрегвате, заобичайте себе си

Обречени да познаем радостта

Жълтият цвят привлича любовта

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Какво искате да ви донесе Дядо Коледа?

Мара Белчева - красивата българска поетеса
Известни

Мара Белчева - красивата българска поетеса

Битка за сърцето на една от най-красивите поетеси била причина...

Маршът на незадоволените жени
Свободно време

Маршът на незадоволените жени

Телата им са покрити с кожа, главата с косми, имат две очи...

8-те навика на щастливите хора
Свободно време

8-те навика на щастливите хора

Има много практични неща, които всяка от нас прави...

Абонамент