Може да прозвучи твърде тривиално, клиширано или еднообразно, но аз вярвам, че всеки, който е отворил душата и очите си, за да посрещне с наслада красотата, дори на едно цвете, той най-вероятно се вдъхновява от много неща.
Такава съм и аз.
Затова и се затрудних, когато прочетох темата на играта за първи път. Въображението ми се разнесе навсякъде, прелитайки над спомени, хора, мисли, жестове. Но, сядайки пред белия лист и размишлявайки как да си избера поне четири от тях, всички тези най-различни форми на вдъхновение започнаха да разкриват същността си, да сменят нюансите си и ясно да отвеждат към своята сърцевина. Затова, смятам, че няма да сгреша, ако кажа, че това, което ме вдъхновява най-силно, извира от едно място и може да се побере, в така широките граници, на думата „красота“.
Преди време сънувах нещо прекрасно. Сънувах, че тичам свободно из безкрайно обширно поле с лавандула. Нежният и упойваш мирис на цветята, красотата на природната картина, сякаш цялата в лилаво, и свободата, която изпитваш със всеки удар на сърцето си.
Това вдъхновява безкрайно, събужда те с усмивка и те кара да търсиш тази красота навсякъде, където отидеш. Дали по улиците на своя град или в някоя китна градинка в нечий селски двор. Колко тънка трябва да е душата на човек , за да улови изяществото на пролетните цветя, на цъфналите плодови дръвчета, на тази, макар намираща се на земята, но неземна красота.
Това е безкрайно вдъхновение за мен и благодаря, че го има.
Вдъхновява ме красотата. Не само външната, която е най – лесно и бързо забележима, а тази, която можеш да почувстваш - красотата в любовта. Толкова силно въздействие има тя върху нашите сърца, усмивки, живот. Това е окриляващо чувство, лъч на вдъхновение, което струи от красотата в отношенията между хората, красотата на жестовете, на милите или, пък, пробуждащи думи, красотата на състраданието и помощта, на човечността.
Списъкът едва ли би завършил и след още двадесет написани реда, но нужно ли е да се изрежда? Аз вярвам, че всеки се е докоснал и почувствал, дори и няколко пъти в живота си, красотата, за която говоря.
Колко безкрайна и мъдра е красотата, която намираме в дълбочината на човешкото творчество. За мен няма по – приятно изживяване от това да разлистя страниците на книга в дъждовен следобед, книга, която ми помага да се развивам и обогатявам. Силно вдъхновение усещам от себепознанието.
Безкрайно съм благодарна, че живея във време, в което мога да се докосна до най – различни източници на знание и да ги използвам разумно.
Отскоро намерих истинска радост в това да готвя. Едва ли някога можех да си представя колко приятно и вдъхновяващо е да поднесеш любимо ястие на своето семейство и да разшириш границите на собствения си потенциал чрез измайсторяване на по-сложно ястие.
Човек намира красотата в това, с което се занимава. Вдъхновението идва от факта, че успяваш да изразиш себе си и своите умения. Смятам, че е правилно, че човек винаги трябва да се ангажира със съзидателна дейност и да създава, каквото и да е. Това носи безкрайно удовлетворение и вдъхновение.
Като за край, мога да пожелая на всички нас да не спираме да мечтаем. Мечтите идват от вдъхновението и носят вдъхновение. То ни поставя невидими крила, с които можем да се извисим и правим повече добро. Така светът ще стане по-красив, а какво по-вдъхновяващо от това?
От Жанета Карагьозова
Ако искате и вие да се включите в играта на Edna.bg и да се борите за някоя от уникалните ни награди, прочетете условията ТУК!