Две красиви стихотворения, с които да изпратим лятото...

жена лято есен
Снимка: Thinkstock

Лятото не е просто сезон, то е състояние на духа, то е емоция и блян. Има хора, които са лято през цялата година, независимо от сезона и времето навън.

Да, скоро ще изпратим астрономическото лято и есенният вятър ще донесе хладен дъжд и ще разпилее листата на дърветата, но твоето лично лято ще остане в теб завинаги.

Наистина ли се отива лятото? Нима изтече то? Може би невероятните стихове на Христо Фотев и Петя Дубарова ще ви дадат отговора...

***

Наистина ли си отива лятото?

 

Наистина ли си отива лятото?

Наистина ли? Лятото ме гледаше.

С очите си отново ме целуваше.

А вятърът се блъскаше във роклята,

прегръщаше нозете й, докосваше

по устните й сянката на залеза

и цялата неспирно я люлееше -

завиждаха му може би ръцете ми...

Завинаги ли? Лятото ме гледаше.

Очите му отново обещаваха

завръщане, по-хубаво от първото -

ний, влюбените, вярваме на лятото.

Ний, влюбените, винаги потъваме

в очите му дълбоки -

в най-дълбокото,

където са зелените съзвездия

на сълзите... Ний вечно се усмихваме.

И устните ни вечно са уплашени.

И вечно, вечно, вечно искаме

да задържиме за минута лятото.

Наистина ли си отива лятото?

Наистина ли? Бързо се притискаме.

И махаме с ръцете си... И гларуса,

и вятъра, и залеза тържествено

ще съобщят на всеки, че за София

със влака в десет си замина лятото.

 

По дяволите! Всичко е известно.

Известно е. Но все пак оставете ме

да се удавя в погледа на лятото.

Да ме вълнува беглото докосване

на медните й колене...

И в пръстите,

замрежили лицето ми изопнато,

да прозвучат тръстиките созополски.

Какво, че е известно. Оставете ме

да й говоря и да вярвам с някакво

забравено, детинско изумление,

че ме обича, че е много влюбена,

че винаги ще ме обича... Лятото

ми маха дълго със ръка...

Ах, лятото

не искаше да си отиде...

Христо Фотев

***

жена лято есен
Снимка: Thinkstock

Лятото изтече...

 

Лятото изтече като пееща вода.

Тежко ми е - колко много, много пих от нея.

Бели стъпки, нежни като котешка следа,

още за червената му песен пеят.

 

Мислите ми тръгнаха след него по света.

Може би не ще успея вече да ги върна.

В дланите ми плаче невидяна есента,

моли ме поне веднъж да я прегърна.

 

Но не мога - аз на лятото обрекла се веднъж

ще го чакам, ще го помня, ще му бъда вярна.

То ще дойде пак с коси от топъл дъжд,

пак дъхът му цветен ще ме парне.

Петя Дубарова

***

Хороскоп за деня

Магическата топка
Попитай Магическата топка
Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня

Авторите

Оферти