На 28 февруари почитаме паметта на преподобния Василий Изповедник и на новомъченица Кирана Солунска.
Преподобният Василий живял през първата половина на осми век по времето на император Лъв Исавър.
На определена възраст напуснал света с неговите съблазни и постъпил в манастир в Йорданската пустиня, където се подвизавал добродетелно като монах. Когато настанало гонение заради почитането на светите икони, преподобният Василий мъжествено се съпротивлявал на иконоборците. Затова бил задържан и предаден на много мъчения, но въпреки това той отхвърлил еретическото учение на иконоборството и заедно с преподобния Прокопий отстоявал истината без страх.
Останал затворен в тъмница до смъртта на нечестивия император. След това преподобният Василий бил освободен заедно с Прокопий и с другите изповедници на православната вяра. Подир още няколко години богоугоден живот той се упокоил в около 750 г.
Света Кирана (Керана) била родена през първата половина на 18-и век в солунското село Висока
(или Ависока, днес Осса край градчето Лъгадина или по гръцки Лангада), в семейството на православни християни. Заради българското име на селото се смята, че мъченицата е била от български произход.
Стройна и красива девойка, тя била харесана от един еничар, който я поискал за жена. След като Кирана го отблъснала, той я отвлякъл и я отвел в Солун, където негови приятели лъжесвидетелствали, че девойката обещала да му стане жена и да приеме тяхната вяра. Но Кирана се проявила като смела християнка и не се съгласила нито да се омъжи за насилника, нито да приеме исляма. Заради това била окована във вериги и хвърлена в затвора.
Там жестоко я измъчвали цяла седмица и на седмия ден, 28 февруари 1751 г., Кирана издъхнала. На сутринта турците разрешили на християните да вземат тялото на мъченицата и да я погребат вън от града, в тамошните християнски гробища.
Добави ни в предпочитани източници в Google
