“Който се учи, всеки ден по нещо прибавя.
Който следва пътя, всеки ден по нещо изоставя.“

Лао Дзъ

В консуматорското общество, в което живеем, още от раждането ни учат как да придобиваме материални, емоционални, духовни блага. Възпитават ни, че личната ни стойност расте пропорционално с големината на придобивките ни. Това естествено поражда дефицити, които ние се стремим да запълним.

С успешна кариера, висок социален статус, безброй приятелства и познанства, семейство, деца, връзки... Те стават белег за успех или неуспех в живота. В процеса на придобиване истинската ни същност бива изгубена под пластовете роли и фалшиви идентичности, които ни помагат да се впишем в рамките на социума и да покрием изискванията за “идеален човек“ в завещания “идеален свят“.

Конформизмът до такава степен се просмуква в съзнанието, че дори личностите, устремени към свободата (бунтарите), несъзнателно започват да приемат част от статуквото и влизат в капана на някои от негласните клаузи от завещанието.

Какви са последствията?

Научени само как да придобиваме, започваме да тъпчем, като в мечи търбух, готвещ се за дълга зима, разнородни материални придобивки, препълващи гардеробите, килерите, CV-то ни, живота ни. По аналогичен начин по съзнанието полепват множество насадени вярвания и убеждения, раждащи страхове и ограничения. Умът гъмжи от неукротими мисли, сякаш  главата ни се е превърнала в пчелен кошер, създаващ усещането, че всеки момент ще се пръсне от непоносимо напрежение. Започваме да влагаме неимоверни количества енергия в изграждането и поддържането на подобаващ образ, в непрестанен стремеж да бъдем приети и да оправдаем очакванията на околните.

Неусетно съзнанието ни бива задръстено и затлачено от убедености и разбирания, които изменят и изкривяват нашата индивидуалност, бидейки все подалеч от автентичната ни същност. Губим истинските си мечти и копнежи, приемайки крайно различна и чужда самоличност. Започваме да страдаме от безсъние, депресии, панически атаки, тревожност, най-различни форми на психически, емоционален и физически дискомфорт. В опит да прекратим страданието действаме по единствения ни познат начин - придобиването.

Това е един пагубен механизъм, основаващ се на принципа на запълване на вътрешни дефицити и празнини с външни придобивки, независимо дали те са от материално, социално или духовно естество.

Какво да направим?

За да можем да изживеем собствения си живот, трябва да се избавим от интелектуалната, емоционална и психическа обремененост, която сме трупали десетки години. Свободното и чисто съзнание разкрива действителните ни желания и потенциал, дава възможност да достигнем до истинската същност на собствената ни личност.

Как да го направим?

Истинска и трайна трансформация се постига чрез дълбоки катарзисни практики, преминаващи отвъд рационалния ум, които позволяват да навлезем в несъзнаваното – там, където се случват фундаменталните промени, истинското освобождаване и необратимото преображение на личността ни.

Опитът ми като терапевт показва, че единственият начин да запалим пламъка на обновлението в съзнанието си е като освободим простор в него. Така на практика привеждаме в действие принцип стар като света – “за да дойде новото, трябва да си отиде старото”!

А това може да се случи, само като се разделим непоколебимо и без съжаления с остарелите модели на мислене, непотребните шаблони от вярвания и ценности и бетонираните граници на възприятие, които са приковали взора ни към “рационалното”, “реалистичното” и “земното”, непозволявайки ни да погледнем към хоризонтите на “невъзможните” възможности.

Инсайтинг интензивно дишане е Edna от най-въздействащите и ефективни форми на терапия познати днес. За мен то отвори дверите на измерения, за чието съществуване дори не подозирах. Въведе ме в дълбините на собствените ми неосъзнати страхове, показа ми бариерите в съзнанието, които съм поставила, стана двигателя за промени в живота ми и запали искрата, движеща ме по пътя към свобода и осъзнатост.

То е мощен метод за изчистване на травматичния материал от миналото, психосоматични блокажи и зловредни матрици на мислене.

Стремежът към свобода от предначертаната рамка, в която кротко сме пристанали, ще ни позволи да изявим собствения си живот като уникален и неповторим.

Добави ни в предпочитани източници в Google