Днес е Световният ден на бабата и по този повод ви припомняме един стоплящ сърцето разговор между внучка и баба...
- Ами ти, бабо, каква беше ти?
- Тръсната! Мама ми шиеше рокли и костюми по кройка и винаги бях чиста и изгладена. Като се курдисам – паря, паря!
Не ходех на плитки сплетена, какво като съм от село. Правех си букли и бях подстригана по модата, нали съм учила в Пловдив!
Измия се, пък се белосам малко с брашънце, че то бузите ми ще се пукнат от червено. Обувките лъснати и задължително лачена чантичка и червило.
- Значи си била красавица?
- Красавица! Не знам дали съм била красавица, но вървя наперено – никой от ергените не ме е побарал, затова се движа със самочувствие! Ухажори двама имах докато бях госпожица, но с тях съм нямала нито любов, нито нищо - и така сигурно им се струвах още по-хубава!
И не ще много, много да се мажеш, че то и устните, и бузите и косите ще ти повяхнат от изкуствени работи.
Може малко крем и важно е сапунът да ти е глицеринов за лицето и катранен за косата.
- А какво ще кажеш за днешната мода, бабо?
- Хубава си е модата. Само недейте да показвате много, че така интереса се губи от мъжете и ги плашите, тогава язък ви за акъла и за младостта.
- Дай още някой моден съвет, още нещо важно за красотата?
- Важни са ти обувките и сутиена. Те са ти стойката и походката, по осанката ще те харесат. Като вървиш, земята да се тресе!
Автор: Райна Кацарова
