Казват, че с наближаването на всеки свой рожден ден човек се натъжава, най-вече от мисълта, че остарява, или от равносметката какво е постигнал в живота си.
Когато човек става на 29 (или 27, или 28...), специфичното е, че осъзнава, че наближава все повече заветните 30. Сякаш това е пределът, възрастта, до която трябва да сме постигнали всичко, което някога сме планирали – семейство, деца, кариера, дом. И ако част от този план още не е осъществена, сякаш сме се провалили.
Понякога обаче не постиженията са толкова важни, колкото уроците, които сме научили. И хората, които са до нас. И удовлетворението от това, което правим.
Затова забравете тъгата преди рождения си ден тази година, извадете везната и претеглете всичко, което ви се е случило до момента. Това са доста уроци, нали?






