„Не слушай нищо, което те дразни, не говори празни приказки, не прави излишни движения, не задържай в главата си суетни мисли”

На Изток още през 7 век китайският лекар Сун Съйямо е определил най-популярната формула за здраве и дълголетие:

* Не слушай нищо, което те дразни, не говори празни приказки, не прави излишни движения, не задържай в главата си суетни мисли.

* Животът ни се дава за радост и затова няма нужда да се напрягаме, тревожим и преуморяваме поради нещо, което не си струва. – твърди Сун Съйямо.

* Но това не означава, че трябва да се предаваме на напразното веселие и бездействие – ако седиш дълго, ще си навредиш на тялото, ако лежиш дълго, ще навредиш на дишането, ако стоиш дълго, ще навредиш на костите, ако ходиш дълго, ще навредиш на мускулите. – казвали древните китайци.

* Мъдър е този, който знае кога да спре. Това означава, че мъдрият знае цената на паузата и покоя, нали паузата създава ритъма, а от покоя произлиза всяко движение.

Неговите последователи са доразвили теорията на своя предшественик до 15 основни правила за добро здраве и дълъг живот вижте ТУК.

–––>>> Към галерията с 15-те основни правила за здраве от Изтока 

Хуан Тинцзян, учен от 9 век, дава следните съвети:

* След като сте изпили чаша чай и сте се нахранили до насита, можете да си починете.

* След като сте се уморили от дневните грижи, можете да си починете.

* След като сте изживели живота си без да се поддавате на стиснатост и завист, можете да си отдъхнете.

Още от дълбока древност учителите на Китай са говорили за съответствието между сезоните и етапите в човешкия живот.

* Детството е „пролетта на живота”. Децата са много подвижни, жадно опознават света и не са склонни към самоанализ. Това е време на активните действия и веселите игри, време на растеж и бързи промени.

* Младостта е „лятото на живота”. Време за постигане на физическа и нравствена зрялост. В този период на човека са свойствени ясен ум, физическо здраве, но най-главното – в него се пробужда нравственото начало, потребността от осъзнаване.

* Зрелостта е „есента на живота”, когато събираме плодовете на жизнения си труд без значение праведни или не. Добродетелите на зрелите години са цялостност на душата, издържаност на характера, сливане на думите с делата. Човекът става източник на хармония и покой.

* Старостта е „зимата на живота”. Това е сезонът на съсредоточеността и покоя. Добродетелите на стария са пазене на собствените сили и наставление на младите, единство на ума и чувствата.