Когато любовта не се случва лесно в живота ти, когато всички жени, които си обичал, си тръгват от теб, тогава можеш да намериш спасение на изморената си душа единствено в таланта си.
Да подрежда думите така, че да отекват във вечността като куршум, от какъвто е загинал и той и една от любовите му, може само Яворов.
На 29 октомври се навършват 103 години от неговата гибел и в негова памет ви припомняме стихотворението „Обичам те“.
Обичам те - въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден - и ето тъмнина е.
Обичам те, защото плуваш в полумрака
на своя неначенат ден,
и мисля аз, че ти си Тя! - че тебе чака
духът, години заблуден,
и в океан мъгла се взирам и страдая,
към тебе устремен,
и ето ме на бездната на края.
Обичам те, защото се усмихваш - кротка
пред застрашителна съдба,
и няма кой да чуе в устремена лодка
предупредителна тръба,
и няма да ме спре (защото аз те любя!)
ни укор, ни молба -
и себе и, и тебе да погубя...
Добави ни в предпочитани източници в Google
