Колко мога да продължа да те обичам?

Колко мога да продължа да те обичам?
Снимка: Pinterest

Добромир Банев

Не помня НЕЩАТА, които ме караха да оставам буден. Не помня нито силуетите им, нито отраженията им в очите ти. В състояние на безтегловност се лутам между дати и събития. Късно е да водя дневник. Миналото е необятно, а предстои твърде малко, за да го записвам.

ПРЕДИ всичко беше обосновано. Суетата ме водеше безпогрешно. Категорично. Грешките намираха своите извинения естествено и по подразбиране. Срещите с хората тренираха в мен увереност. С всяка следваща среща се научих да ги подчинявам. Да изисквам. Да ги държа отговорни. Сега теорията за манипулацията никак не ме вълнува, но и тя по подразбиране ме е направила ПОДВЛАСТЕН. И по отношение на теб.

Първата ни среща. Винаги има нещо, което е преди друго. Следствията ни променят. Правят ни по-близки или по-далечни. Правят ни добри, но по–често лоши.

Споменът е капка кафе върху лист от дневник, който никога няма да напиша. Хем осезаем, хем невъзможен. Въпреки това разбирам, че съм успял да те съхраня. Поне теб ИМАМ по някакъв начин.

С времето разговорите престават. Но то е от страх да не разберем колко сме се променили. Аз и ти сме като омагьосани в противоречие, което не може да бъде овладяно. Затова просто мълчим. А когато си далеч от мен и не отговаряш на обажданията ми, ставам гневен. Не мога да понеса мисълта, че вероятно си почиваш от мен. Че вероятно не мислиш за мен. Стремя се да опазя тънката нишка между нас непокътната.

Понякога ми се иска да можех да те затворя в консервена кутия. Да те съхранявам в хладилника, далеч от ВСИЧКО. Вакумирана страст, която да подхранва измореното ми себелюбие. Това щеше да ми даде повече увереност да приемам и суетата на хората, с които случайно се сблъсквам. Хората, които говорят толкова много, че не мога да подредя мисълта си върху белите листа на тетрадката. Затова се взирам в празнината им и се старая да описвам теб – без думи и без сравнения. Портретно.

След първата ни среща усещането за обреченост не ни напуска. Борим се и със себе си.

Страстта преминава на интелектуално ниво, защото иначе има опасност да полудеем. Като интелигентни хора, уж преценяваме аргументите ЗА и ПРОТИВ и, оправдавайки собствените си умозаключения, уж разбираме нуждата един от друг.

Но и това не мога да опиша. Ще се впусна в анализ, който би поставил под въпрос собствената ми нормалност. А трябва да остана силен.

Снимка: Pinterest

Животът сякаш е време, колкото да проявиш една–две снимки. Остава само мъглявата червена светлина, примесена с цигарен дим в една малка стаичка. Нищожно малък свят, в който няма място за хората, които минават през теб. Щрак и всичко приключва.

Колко мога да продължа да те обичам?

Ако изляза от стаичката, има опасност да се развикам. Има опасност да изпусна нервите си и да гръмна като балон. Има опасност да изкрещя неща, които всъщност са другото лице на ИСТИНАТА.

Снимка: Pinterest

Опасност да видя и теб в светлината на деня. Затова спирам вниманието си върху белите листа пред мен. Отпивам глътка кафе и малка капчица от него попива в хартията. Изведнъж ме наляга лекотата. Онази, непосилната, която определя битието ни и която ни кара да приемем живота такъв, какъвто е.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

В каквa роля сте през тази учебна година?

Трите зодии, без които светът не би оцелял
Астрология

Трите зодии, без които светът не би оцелял

Светът е балансиран, защото е населен с различните представители на...

Ненормална съм, мрънкам и не знам какво искам
Свободно време

Ненормална съм, мрънкам и не знам какво искам

Днес решихме да ви припомним един текст, който ни показва...

Сексът, от който се страхуват жените
Свободно време

Сексът, от който се страхуват жените

Eдна от най-обсъжданите и най-скандалните теми - това е темата за...

Абонамент