Кога ще дойдат добри времена и за нас

Кога ще дойдат добри времена и за нас
Снимка: Thinkstock

Михаела Петрова

Кога ще дойдат добри времена и за нас? – въздъхна една приятелка, която има навика да си мрънка.

Не, че личното ѝ време е лошо. Не е изпаднал от играта човек. Напротив – покрива доста критерии на успяла жена. Но нали знаете, все нещо не достига – свобода, пътешествия, пари, време и най-често любим човек, с когото да споделиш малките и големите радости или да намираш решения на ежедневните проблеми. Онези, които не отминават никого.

Сигурна съм, че малко ви е писнало от съвета „добрите времена сам си ги правиш“. Хайде сега, всички сме свързани.

Когато повечето хора имат трудности, не им достига същото, което и на теб, очевидно е трудно сам да подскачаш на място в опит да полетиш. Вече сме големи момичета. В биографията си имаме много такива подскоци. И в двойки, и с хора, с които сме създавали заедно нови неща през изминалите 20 години. И съвсем сами. Разбирам я. Уморени сме. И двете сме били журналистки през повечето време. Помним много неща. Най-вече собствения си ентусиазъм, усилие и вяра, че правим неща, които имат смисъл за цялото. Всеки път отново и отново.

Познаваме усилието и все по-размития резултат от родилните мъки през които минаваме всеки път. Все по-често ни се иска да махнем с ръка и да кажем: Направихме кариери. Неясно как, но отгледахме свестни деца, които си хващат пътя. Успяхме и дом да си създадем. Имахме любовни истории, достойни за романи, които ще останат ненаписани. Окей, това беше. Хайде стига толкова. Може ли малко почивка и слънчеви острови? Но енергията на живота в нас ни ръчка: „О, не, съвсем не е това. Сега можете дори повече“. А ние вече сме малко подозрителни към това сръчкване.

Докато си говорим такива неща с приятелките, понатрупали години и опитност, внимавам да не натрапвам онова, което ми е в главата, защото знам колко нелепо, наивно и дори глупаво може да прозвучи на някой, който истински се е вкиснал. Но ставам изобретателна за обходни маршрути, по които да обгрижа както белезите от битките у моите любими хора, така и моите собствени. Съвсем същото се случва и в партньорството. За всички нас има добри и не-толкова добри времена.

По време на добрите – общото ни вдъхновение създава с лекота – връзки, семейства, деца, добри проекти. А в други периоди – идва моментът да оплевим градинката, на онова, което в прилив на ентусиазъм сме посели и то е започнало самостоятелен живот. Никой не спори, че е досадно, уморително, но едновременно с това е и някак неизбежно да отделим зърното от плявата, за да продължим напред.

Периодите на общо вдъхновение – както в приятелството, така и в любовта приличат на това да извисиш глас във високите октави. Или да излиташ със самолет.  Правим планове, генерираме мечти за общото ни бъдеще, а синхронът между нас създава свое специфично пространство на доверие. Пътуваме към едно и също място, където ще си прекараме добре. Това е хубавото ни чувство. Периодите на търпение, дисциплина и упорство да управляваме създадения от общата ни еуфория свят, определено е по-труден. И ако продължа сравнението с музиката, необходии са по-ниски тонове, повтаряемост, която поддържа постоянен ритъм, тук-таме драматични моменти, за да не ти доскучава.

Проявяват се различия в характерите. Сякаш от нищото изникват убеждения за това как е редно и как не е редно да се държи човек във връзка или да прави бизнес. Появяват се съмнения и турболенции. Както може да се случи в самолета, с който пътуваме към красивата си мечта. И изведнъж ставаме затворници във въздуха. Нараства усещането, че нищо не зависи от теб. Можеш само да се молиш пилотът да се справи и да затегнеш колана. Това никак не те прави по-спокоен.

Преди време имах едно такова пътуване. До мен седеше възрастна жена. Когато започна да става страшно и се чу хладният глас на стюардесата: „Моля, пътниците да запазят спокойствие“, тази дама се обърна към мен: „Нека да се запознаем. Ще бъде жалко да пропуснем тази възможност, ако нямаме друг шанс“. Толкова се изненадах, че се изтръгнах от страха си и се разсмях. Тази жена току-що ми каза, че докато сме живи, не си даваме възможност да се опознаем. Не мога да ви опиша с каква сила изригна желанието за живот у мен тогава. Като експлозия.

Независимо колко подскачаше самолетът нагоре-надолу, наляво-надясно, тя остана ведра и любопитна. Поиска да ѝ разкажа за мъжа, в когото съм влюбена. „Не съм влюбена в никого в момента“, казах. „Тогава ми разкажи за последния, в когото си била. На никого няма да кажа“. Не спря да ме разсмива. Никакъв шанс не ми остави да мисля за друго, освен за важните неща в живота – моментите, в които съм намирала смисъл, защото съм обичала и съм била обичана.

И тя ми разказа. За тримата си съпрузи. Колко я ревнувал първият, как вторият я изоставил заради по-млада жена, как му го върнала като се омъжила за по-млад мъж. Колко забавна била последната ѝ сватба с толкова много млади симпатични хора.  „Всички сме големи деца. Пази го в тайна. Когато пораснем, най-хубаво е да правим пакостите, за които са ни се карали като млади. Само гледай да си здрава, за да имаш енергия за повече лудории и повече любов“. Това, че щяхме да мрем малко преди да се запознаем, вече го бяхме забравили. Усетихме се, когато стюардесите тръгнаха да разнасят напитките. Бяхме си прекарали чудесно с Керъл по време на турболенциите.

Сещам се за нея и урокът, който ми предаде в облаците и по време на други житейски турболенции. Използвах „номера на Керъл“ и докато разговаряхме с приятелката ми за „добрите времена“, в които тя беше изгубила вяра: „Разкажи ми за последния, в когото си била влюбена. Няма нужда да споменаваме имена“. Последният само отключи спомени и разкази. В един момент се надприказвахме без да се изслушваме, смяхме се със сълзи, много весело ни стана. Забравихме глупостите, които ни вкисват. На сутринта, тя ми се обади: „Мисля, че съм готова отново да обичам. Толкова е забавно“. „И вече няма за къде да се пазим. Може да правим пакости“ – допълних. Ура!

Ето така клишето: „Добрите времена сам си ги правиш“ става действено. Когато споделяме един с друг някакви хубави неща, които ни разсмиват, припомнят ни колко сме готини, сладки, шантави, луди глави и колко много обичаме да обичаме.

Даваме си сметка, че въобще не помним глупостите, заради които не сме харесвали нещо у някого. Установихме, че най-забавните моменти, на които сега се просълзяваме от смях и помним като супер готини случки, са родени в ситуации, които въобще не сме изживели пълноценно в момента на случването им. Тогава сме били изнервени, водили сме си някакви мъжко-женски битки вън и вътре в нас. Леглото е било ту арбитър, ту помирител, ту звероукротител, ту съдник. Но сега всичко това ни усмихва.

Напомня ни, че понякога просто правим глупости, за да не ни е скучно, докато пътуваме заедно. И най-малкото не ни отива на възрастта да го превръщаме в драма, която да ни вкисва. Напротив, ако все още ни се играе, просто вдигаме ръка и казваме: „Участвам. В живота. Мога дори да опитам да опозная хората, с които общувам, преди да е дошъл краят на играта. Няма начин да не стане забавно.“

Стюардесата може да започне да разнася напитките. След малко се приземяваме успешно в света, към който сме тръгнали.

Прочети още от Михаела Петрова в Edna.bg:

Дарът на вътрешното дете

Няма как да се пропуснете

Записки под завивките

Ледено момиче

Поколение отличник

Вкусът на желанията

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Кое е вашето сутрешно "гориво"?

Мара Белчева - красивата българска поетеса
Известни

Мара Белчева - красивата българска поетеса

Битка за сърцето на една от най-красивите поетеси била причина...

Маршът на незадоволените жени
Свободно време

Маршът на незадоволените жени

Телата им са покрити с кожа, главата с косми, имат две очи...

8-те навика на щастливите хора
Свободно време

8-те навика на щастливите хора

Има много практични неща, които всяка от нас прави...

Абонамент