Изневярата. Между егото и свободата

Изневярата. Между егото и свободата
Снимка: Thinkstock

Катя Стоилова

Първа част четете тук.

Въпреки знанието за ДРУГАТА, обичащата жена (без значение дали е съпругата или любовницата) остава известно време.

С надежда. После напуска триъгълника. Защото няма как да се обича до безкрай на пресекулки, като спънат кон.

Когато обичаш, искаш да даваш, да даваш, получаването остава в периферията на съзнанието. И ако няма кой да приюти цялата ти любов, а се очакват само определени елементи...

Е, да. Минаваш задължително през гнева, през депресията, през агонията и... изстиваш.

От един момент насетне осъзнаваш, че вече не боли. Прости ти е тъжно и тъпо. И вече не присъстваш духом. Въпрос на настроение е кога ще тръгнеш и тялом.

Освен, ако водещ във връзката не е интересът. Тогава наличието на друга жена (любовница или съпруга) просто накърнява собственото ти его, застрашава влиянието ти, поради което се ожесточаваш и започваш да твърдиш, че другият ти "принадлежал тялом и духом".

Че имаш права върху живота му... Тоест, ти е нещо като роб... Не съм чувала за хуманно робовладелство. Знаем обаче за много случаи, в които господари дават свобода на роби – водени от уважение, признателност и... любов.

А началото на кошмара за всички в любовния триъгълник няма нищо общо с пъклени кроежи на "пропаднали" жени и "зомбирани" мъже. В началото стоят мъж и жена, които носят в себе си, осъзната или не, екзистенциална (да не се чете като сексуална!) неудовлетвореност. Може партньорът в живота да има, а може и да няма вина за това, но тъй или иначе, екзистенциална неудовлетвореност не се лекува с текстове от Светото писание, нито със заковано на вратата брачно свидетелство.

Още по-малко със сцени от "Отело". Да запазиш интереса към себе си и да браниш интереса си са много различни неща.

Привличането все повече фиксира вниманието и мислите ти върху другия. Още няма значение какъв е семейният статус на всеки от вас, защото просто ти е интересно да разговаряте; приятно ти, ако се срещнете случайно. Започваш да предпочиташ местата, на които може да се видите, следите се с очи; нещо те бодва, ако обръща внимание на други, разцъфваш, когато обръща внимание на теб.

После, през нощта – полека се прокрадва мисълта за устните, за ръцете... И бавно и мъчително изтрещяваш. Докато един ден то просто се случва, а ти се успокояваш с: "Нищо лично...".

Но се оказва лично. Ама много лично и специално. Осъзнаваш, че си влюбен до уши и си в капан – искаш да бягаш, дори правиш опити да бягаш, но той/тя се случва точно на пътя ти и... И един ден се предаваш, че това е просто съдба! Твоята съдба! Твоята любов! И усещаш живота си до сега като затвор.

Така се чувстват всички влюбени в един, живеещи с друг, защото все по-често им се иска да са някъде другаде. Тук започва изневярата, ако питате мен. Започват лъжите, униженията, предателствата. Грозно, гадно, грешно...

И тогава човек трябва да направи избор. Как продължавам? Избирам дълга и оставам нещастен герой, с нощните си бягства и самота на кръвта. Или скачам в дълбокото. В чувствата, желанията, мечтите!

И приемам да бъда виновния. Да бъда позорът, но да изживея себе си! Аз не знам кое е правилното, слава Богу не се пека на този огън, но съм го преживявава от всичките му аспекти и знам, че категорично не е в черно-бяло. Затова и не виня никой, който е взел решение. Но достойното е да усетиш мига, който изисква избор. И да го направиш.

Защото липсата на характер води до презрение и самопрезрение. Поне при нормалните хора е така, а другите са герои от телевизия с нощна програма.

Не е задължително да е еротична.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Каква зимнина ще правите това лято?

Абонамент