Някой някъде написа, че книгата е писмо на автора към своя читател. Така Блага Димитрова веднъж ми довери edna красива мисъл:
Не ми връзвай ръцете, за да мога да те прегръщам. Не искам да ме заключиш в прегръдката си като в клетка. Тъкмо така ще ме оттласнеш да изхвърча на простор. Остави ме да бъда всичко, което сама не зная още за себе си.
Аз ще ѝ кимна остроумно и ще добавя: Не връзвай ръцете ми, а ми помогни да ги превърна в криле, с които да ти покажа нови вселени.
Любовта не е за хора с малки сърца и страх от летене.
Ти казваш, че за любовта ти трябва време. Аз отговарям, че времето е лечител и учител, но никога създател.
Ти казваш, че съм нетактична и импулсивна. Аз отговарям, че правилният момент може да бъде пропуснат заради прекомерни консултации с разума.
Ти мечтаеш да крачиш уверено и дръзко, без да гледаш дали ще настъпиш някоя мравка. Аз ти напомням, че за да вкусиш от истинския успех, са ти необходими хора, с които да го отпразнуваш.
Не е любов, ако в главата си създаваш списък с недостатъци, които трябва да преглътнеш.
Не е любов, ако броиш до 10, за да споделиш щастието си, и разпределяш чувствата си по график.
Не е любов, ако чакаш специален повод, за да откъснеш парче от времето си, с което да ме зарадваш.
Истинската любов идва само при свободните души.
Истинската любов е нечакана гостенка, за която винаги трябва да си приготвил кутия домашни сладки в чекмеджето на душата си.
Истинската любов я преживяват само лудите глави, които не търсят разрешение за чувствата си и имат смелостта да бъдат глупави като деца.
Ще грея с лъчите си другаде, за да не дразня очите ти.
Ще опитомявам смеха си, за да не покварявам мислите ти.
Ще подарявам времето си на онези, които не се изморяват от енергията ми, а искат да черпят от нея.
Скъпи дами, разперете дръзко крилата си и се целете нависоко. И запомнете: по-добре е да превземате новите хоризонти сами, отколкото да споделяте клетката си с някого, който сам е поставил катинара си.
Любовта не е за хора с малки сърца и страх от летене.
