Платена публикация
Красавицата Радост Тодорова слиза от модната сцена, за да ни сподели повече за бъдещите си проекти, мечти и необичайното си увлечение по… футбола!
Разкажи ни повече за настоящите ти проекти.
Първо искам да поздравя читателите на Edna.bg и да им пожелая весело изкарване на Великденските празници!
Относно моите проекти – те са много и все разнообразни. Непрекъснато снимам за различни модни брандове и мога да кажа, че съм доволна от развитието на кариерата си в България. В момента обаче на първо време за мен е турнирът „Купата на Coca-Cola”, в който имам щастието да се включа тази година. Останах много приятно изненадана колко много и все енергични подрастващи участват. В последно време наблюдаваме все негативни отзвуци за физическото състояние на младите и за това, че се застояват пред компютрите вкъщи. Този турнир обаче събира все повече от тях на игрищата и това ме кара да се чувствам добре, а прекараните дни с толкова позитивни хора около мен, ме изпълват с радост и положителни емоции.
Какво можем да очакваме от теб в близко бъдеще?
В близко бъдеще имам планове за пътуване в чужбина - по-конкретно в Индонезия и след това към любимата и мечтана дестинация – Филипините. След престоя си в Индия осъзнах колко много ми допада азиатската култура и бих искала да имам повече срещи с нея и толкова топлите и интересни азиатци. А и едно подобно пътуване ти дава шанса да се запознаеш с хора от цял свят – често се срещам с модели, решили да опитат късмета си извън родните си места. Аз обаче съм на мнение, че всички ние трябва да пътуваме, да видим света около нас и да се върнем в родината, защото вкъщи винаги е най-хубаво!
Наскоро стана ясно, че си фен на футбола. И като дете ли предпочиташе да риташ топка с момчетата, а не да играеш с кукли?
Това е самата истина. Никога не съм си играла с кукли. Имах щастието да израсна на село и да имам истинското и лудо детство, което сега ми се вижда все по-непостижимо, особено за децата, които живеят в големите градове. Децата, с които играех, бяха предимно момчета и любимата ни игра, разбира се, беше футболът. И до ден днешен си спомням със сълзи от смях как майка ми ме гонеше с една пръчка да ме прибира вкъщи, защото излизахме в ранни зори и не се прибирахме по цял ден, тичайки на воля. С две думи – беше диво и истинско!
Определяш ли се като мъжко момиче?
Когото и да попитате от приятелите ми, всички ще отговорят, че съм мъжкарана (смее се). Всъщност под „мъжко момиче“ аз разбирам много неща. От доста години насам съм самостоятелна, грижа се сама за себе си и дори се случва да помагам на майка ми и малкото ми братче, което ме кара да се чувствам горда и удовлетворена от постиженията си, защото повярвайте, те не са дошли наготово - борих се много и с всички сили и продължавам да го правя!
Как започна необичайното за момиче влечение към футбола? Някой повлия ли ти?
За мен твърдението, че футболът е само за мъже, е ужасно клише. Спортът като цяло е за всички и моят призив към нежната част от обществото е да не се подаваме на такива нагласи, а да покажем, че и ние имаме качества в тази сфера и можем спокойно да се съревноваваме с мъжете. Аз, от своя страна, се запалих по футбола заради баща ми. Той е заклет фен на ЦСКА и тъй като в тази крехка възраст аз исках да съм все „наопаки“, започнах да подкрепям тима на сърцето, а именно „Левски София“. С времето това се превърна в силна любов. Модата е доста различна от футбола и за съжаление честите ми пътувания и ангажименти не ми позволяват да посещавам „Герена“ често, но чувството, което човек изпитва в Сектор Б, е изпепеляващо и всеки път ме кара да треперя от щастие и енергия!
Беше избрана за талисман на националния отбор по футбол, а сега си вдъхновител и за участниците в „Купата на Coca-Cola”. Каква отговорност носи тази роля според теб?
Аз имам една лична кауза и тя е да накарам младите хора да повярват в силата и смисъла на спорта и движението като цяло. Затова призивът на „Купата на Coca-Cola” – „Движи се“ ме грабна от първия момент. За мен движението е здраве и ми се иска подрастващите да излизат все повече навън. Всички ние от „Играчи FC“ имаме много почитатели, а с това идва и голямата отговорност. Тези ученици ни се възхищават, затова ние нямаме право да ги предаваме. Благодарна съм, че с участието си в турнира, имаме полето, от което имаме нужда, за да заразим повече и повече младежи да се движат и да тренират с нас, защото както вече казах – СПОРТЪТ Е ЗДРАВЕ!
Как се справят участниците в турнира?
О, участниците са невероятни! Още през първия ден от турнира имахме възможността да се сблъскаме с отбора, класирал се на второ място миналата година и с ръка на сърцето заявявам, че тези ученици „ни скриха шапките“! Това, което ми харесва е, че никога няма сърдити. Всички много се забавляват и макар да има и загубили, спортът сближава подрастващите и те остават усмихнати!
Има ли послание, което според теб е важно да предадеш както на участниците в турнира, така и на любителите на спорта?
Никога не спирайте да се усмихвате! Животът е низ от победи и загуби, възходи и падения. Най-важното е да останем себе си и да не спираме да се борим за мечтите си!
