Платена публикация
Обичам есените в София. Повече дори от летата на Шабла.
Сутрините вече ухаят на кафе и нови идеи. Слънцето все още топли, но без да те гони към сенките. Имаш време да се насладиш на настоящето без усещане за пропуснати забавления.
Някъде се чува ритмичното потракване на дамски обувки по паважа. Усмихвам се. Затова обичам есента, позволява ти да се „нагласиш“.
Да комбинираш сакото с чантата, обувките да са в тон с полата, да показваш всеки ден различните си „аз“.
Всяка сутрин избирам да съм различна – спортна мацка, активна майка, стилно работещо момиче, чиято къса коса лесно се съчетава с лачени обувки…
И не обичам да бързам за работа. Винаги тръгвам по-рано и винаги пеш, макар че работя ужасно далече. Обичам да се наслаждавам на сутринта и образа, в който съм решила да вляза в този ден.
Избирам различни маршрути, според настроението.
Покрай „Александър Невски“, ако ми е „градско“, през Борисовата, ако ми е по-спортно и искам да погледам щастливците, освободени от нуждата да бързат за работа.
Винаги намирам време просто да се разходя и да погледам хората.
Да усетя въздуха, да си пожелая нещо ново. Да си обещая, че никога няма да забравя как две годишната ми дъщеря, точно като по филмите, обу най-високите обувки в магазина, докато майка й, т.е аз, се чудеше кои възможно най-равни сандали да си вземе…
Изобщо – вървя с уверени крачки към щастието си… пеш, защото така го намирам най-бързо.
#TheStreetIsYours
