„– Скалите, момче, са като уморен мъж. Уморен от себе си мъж... Стърчат достойно в самотата си, обичат си тишината и говорят единствено с този, когото те изберат. Плачат само пред птиците и се усмихват само на Бог и децата. Но, ако знаеш колко живот и любов има в тях...
– А на мен ще проговорят ли?
– Много си млад, за да разбереш какво ти казват. И не си уморен мъж.
– Как ще позная кога съм уморен?
– По ръцете и сърцето ти, дете. Когато те се успокоят и смирят, вече ще ги чуваш.“