1816 г., създаване на текста на песента

Мор създава текста на песента през 1816 г., когато служи като помощник-свещеник в Мариапфар. Михайл Нойрайтер, предишен президент на Silent Night Association, разсъждава, цитиран от BBC, че вдъхновението може да е дошло от копнежа за продължителен мир след Наполеоновите войни, които продължават до 1815 г. и причиняват икономически и други страдания в региона. А през 1816 г. Европа също така преживява „годината без лято“, месеци на по-студено от нормалното време, които довеждат до провалена реколта и глад.

Подобни предположения изразява в статия за theconversation и музикологът Сара Айерли. Тя също пише за "годината без лято", която е катастрофално студена. Айерли обяснява, че изригването на индонезийския вулкан Тамбора през 1815 г. довежда до широко разпространено изменение на климата в цяла Европа. Вулканичната пепел в атмосферата причинява почти непрекъснати бури – дори сняг в разгара на лятото. Реколтата пропада и настъпва масов глад. Конгрегацията (бел.авт. - обединение на църковни католически общини в пределите на един религиозен орден) на Мор е бедна, гладна и травматизирана. Затова той написва текста на песента, за да предаде надежда, че все още има Бог, който го е грижа, добавя Айерли.

Макар да има догадки какво е вдъхновило Мор за създаването на текста, едно нещо е ясно –  за да бъде толкова популярна 200 години след създаването си – песента трябва да се е разпространила широко още тогава. Как обаче е станало това?