5. Криза на средната възраст

Подобен на екзистенциалната изолация е страхът от това, че се намираме в средата на живота си или дори след нея. Заедно с това осъзнаване идва усещането, че едва ли не всичко след това е едно стремглаво падане надолу докато не дойде неизбежния край. Никой не иска да живее непълноценни и да напусне този свят, отчасти защото не знаем какво следва и отчасти защото това означава краят на това, което сме.

Затова понякога по-възрастните мъже се насочват към по-млади жени. Младите винаги изглеждат безгрижни и непобедими, а всички искаме да запазим тези чувства завинаги.