„Защото, когато си дете, копнееш да станеш възрастен и да решаваш сам, но когато станеш възрастен, осъзнаваш, че това е най-лошата част. Трябва постоянно да оценяваш разни неща, да преценяваш за коя партия да гласуваш, кои тапети харесваш, какви са сексуалните ти предпочитания и кое кисело мляко най-добре отразява личността ти. Трябва да избираш и да бъдеш избиран всяка секунда, през цялото време. А най-лошото на развода, мислеше си обирджията, е това, че уж сме приключили, но изведнъж се налага да избираме всичко наново. Вече имаме тапети и сервиз, балконските мебели са почти нови, а децата ще се научат да плуват. Имаме съвместен живот, това не е ли достатъчно? Семейството на обирджията бе наближило момента, когато най-накрая всичко щеше да е… готово. Но това, за което никога не сме готови, е да ни изхвърлят обратно в джунглата, където трябва повторно да откриваме себе си.“