„Да, трябвало една усмивка бяла,
да, трябвали едни очи над мен,
една сълза за мен да се отрони,
едни ръце да стоплят моя праг,
за да объркам своите сезони:
през лято да вали
над мене сняг,
през зима - лятно слънце да ми свети,
през късна есен пролет да е тук ...
Така си казваха за мен. А ето -
една любов дойде.
И аз съм друг.“
— Евтим Евтимов („Нощи“)