От осем дни тя стои на прозореца. Мъжът й е излязъл за бира, а още го няма никакъв. Снегът пада върху миглите й. Тя премигва като прецакан семафор и не можеш да разбереш плаче ли, радва ли се.

Съседът отдясно излиза да изхвърли боклука. От устата му излиза дим, въпреки че няма време за цигари. Няма и пари, за да си ги купи. Гледа забързания му силует, който след миг внезапно изчезва в уличната шахта. Цигани са откраднали капака. Съседът отдясно чупи крак за трети път. Милият. Вика от болка. И не престава да му се пуши.

Момиченцето на съседите отляво пак се е разлигавило. Опитва се да ревне, ама нещо не успява. Размазва снежния човек, който преди малко е направила сама, и изяжда моркова, предназначен за нос. Това момиченце лази по нервите. Не се сеща да занесе една цигара на съседа отдясно.

Съседите отсреща се бият. Заколили са прасе и не могат да поделят бурканите с близки роднини. Олелия до небесата. Ад под небето. Ад. Кварталът е обичайно раздвижен в суматохата на зимата.

Две кучета препикават новата кола на съседите отгоре. Те ръкопляскат, защото ще им върви по вода. Кръстят се след молитвата да имат бензин. Кръстят се и не обръщат внимание на прясното мляко, което кипва върху готварската печка. Не обръщат внимание на пожара, който поглъща целия им етаж. Няма ги. Колата оцелява. Амин.

От осем дни тя е на прозореца. Слага си едно червило за всеки случай и се чуди как е възможно да не й залепнат миглите от студ…

Пишете на Катето Евро на edna@netinfocompany.bg.