
Български разказ влезе в учебниците за осми клас в САЩ. Това е радост за ушите ми и гордост за държавата. Разказът „Кръв от къртица” се нареди до произведения на Рей Бредбъри, Айзък Азимов, Едгар Алън По и Хауърд Лъвкрафт. Ура, ура, ура! Постижението е голямо – няма какво да се лъжем.
Голяма е и самата Здравка Евтимова, авторката на разказа. Имам честта да съм я срещал на живо и бих искал да ви разкажа за нея. Тя е особена жена. Жена-висина. Около нея витае една енергия, която не съм срещал у друг човек. Енергията на смирението. На тоталното отсъствие на его. На човечността. На добрината. Качества, които са незаменими. И в същото време – непривични за артист, постигнал такива успехи. Но Здравка е друга. Тя респектира не със самочувствието си, а тъкмо обратното – със своята скромност.
Не ви се вярва, нали? Ей сега ще ви накарам да повярвате. Ето какво се случи на премиерата на последния ѝ роман – „Зелените очи на вятъра”. Събитието се състоя в НДК, бяха се събрали много хора, всички бяха дошли да чуят нейните истории, да се докоснат до нея, да попият малко от мъдростта и благостта, която носи самата тя. Какво мислите стана? Здравка Евтимова – носителка на редица престижни литературни награди, превеждана и издавана на десетки езици – излезе на сцената и каза. Цитирам по памет:
Моля да ме извините. Малко съм притеснена. Благодаря ви, че сте тук и ви падам на колене...
И падна на колене. Буквално. Пред своята публика. Пред своите читатели. Тези дребничка женица с огромен дух стана едно цяло с хората. Не застана над тях, не бе надменна. Напротив. Тя коленичи пред уважението на присъстващите. Знаете ли колко писатели са способни на това? Подозирам – нула.
Тук вече нещата опират до вътрешно възпитание. Моето впечатление е, че Здравка Евтимова е възпитавана от живота. От бурите в него. От потопите. Иначе надали щеше да пише по този начин. С толкова човещина в словото си. С такова съчувствие към по-слабите. То дори не е просто съчувствие – то е обич. Грамадна, силна, истинска обич, която превръща отхвърления, мачкан, малтретиран и унижаван човек в герой. Обич, която е способна да убие лошото, което ни диша зад врата, която може да ни промени отвътре-навън и да осее пътя ни с добри намерения.
За това иде реч в творчеството на Здравка Евтимова. Горещо ви препоръчвам да се запознаете с него. То може да ви разсмее, да ви разплаче. Няма как обаче да ви остави безразлични. Такава е функцията на същинската литература – да стимулира и мотивира към замисляне. Към съзидание. Оставям ви насаме с мислите ви.