Извънредното положение тепърва предстои. Не искам да ви плаша, но само от нас зависи всичко да приключи възможно най-скоро. Наша ще е и вината, ако карантината се удължи. Съвестта ни в момента трябва да работи на бързи обороти. Трябва да бъдем отговорни към другите.
Да помислим и за човека зад нас, който чака на опашката. Да не изкупуваме всички провизии от супермаркетите, а само колкото ни е необходимо. Да направим опит за обединение. Опит. И дано е успешен.
Знаете ли? Тези дни доста разсъждавах над въпроса – защо ни е дадено това изпитание? Няма как да е без причина. Просто е невъзможно да няма някакъв урок за научаване. Да – определено има такъв. Сериозен шамар е това за нас като общество. Да видим доколко сме в състояние да изтърпим каквото и да било лишение в името на някого другиго, бил той от семейството ни или от улицата.
Ситуацията, в която се намираме сега, напомня изключително много на даването на кръв. Само че този път не ни е дадено правото на избор – дали искаме да дадем или не. Сега сме задължени да го сторим. Задължени сме да се сплотим като мускетари. Няма друг начин трудността да бъде преодоляна.
Нека покажем, че и ние можем да бъдем едно здравомислещо, обединено общество. Нека най-после спрем да се делим. Сигурен съм, че сте чували притчата за хан Кубрат, тримата му синове и наръча с пръчки и помните добре извода от нея. Една пръчка се чупи лесно, но целия наръч – не. Така е и сега.
Коронавирусът ще ни види сметката, ако играем всеки за себе си и нехаем за спазването на мерките. Зная, че липсата на социални контакти може да бъде огромен проблем за някои от вас, включително и за мен. В тази връзка бих ви посъветвал нещо – приемете го като всеобща мисия, която заедно ще изпълним успешно.
Използвайте свободните дни като възможност да свършите онова, за което в забързаното ежедневие просто не ви остава време. Не приемайте карантината като някакво наказание, а като шанс за спасение на максимално много хора от злото, което ни сполетя. Ако сме единни – нищо не може да ни събори. Ако станем верига от същества, които си помагат, никоя зараза няма да ни покоси. Колкото и да е силна.
Ние сме българи. Преживявали сме какво ли не. Ще минем и през това. Затова ви моля, творете, рисувайте, гледайте филми, четете книги, пейте, въобще – правете каквото си пожелаете. Само си стойте у дома. По този начин без да осъзнавате – спасявате животи. Изпитвам признателност към всеки един от вас, който ще се вслуша в тия думи. Благодаря ви. Наистина.
