Мария Гроздева тази година застават зад каузата на кампанията на AVON "Говори открито срещу домашното насилие", на която Edna.bg е основен онлайн партньор. В България кампанията се провежда за трета поредна година и цели набиране на средства в помощ на пострадалите жени и техните деца. 

***

Пролетта на 2013. Слънчево и не много топло – прекрасен ден за разходка. С децата решаваме да отидем до зоопарка. Не че не сме ходили скоро, но Маги иска да види новите бебета – чули, че са се родили бебета сервали, бебе енотче, бебета чакали, благородни елени, гривести козирози, понита, антилопи... Изобщо – много бебета!

И много радост покрай тях! Една майка трябва да иска и да може да откликне на детската емоция, а ако не може – да се научи на това. Има неща в живота, които човек носи в себе си и други – на които се учи. Важно е да се вглеждаме в себе си и не само – важно е да се оглеждаме в очите на децата си, за да сме пълноценни родители и приятели на нашите деца.

Детският ентусиазъм е заразителен! И аз, след разказите на Маги за това как животните се грижат за бебетата си и широката усмивка по лицето ѝ, се забързах и спретнах набързо чантата за разходки.

В зоопарка имаше много хора – сигурно всички, дошли да се порадват на новите бебета и да споделят детската еуфория. А те – новите бебета, са наистина изумителни! Моите деца обожават птиците и логично бебетата египетски лешояди обраха овациите – и двете пухкави и леко тромави. И най-впечатляващото за мен – и двамата родители се грижат за тях! Споделена отговорност. И най-вече, двамата родители се подкрепят и работят в пълна хармония.

Тази разходка в зоопарка ме наведе на размисли върху живота и семейството – как създаваме гнездо, даваме живот и после помагаме на децата ни да станат личности, грижим се за тях, обичаме ги, ценим ги, учим ги и те да ценят и да уважават със собствения ни пример, с отношенията ни вкъщи и извън дома.

На детската площадка в зоопарка присъствахме неволно на неприятна случка – майка наби детето си ей така – за нищо! Изпусна върху блузката сладолед, който дори не остави видими следи... За сметка на това, детето отнесе крясък, два шамара по дупето и едно плясване по главичката.

Момиченцето се сви и седна на ъгъла на пейката до майка си. Сви се, но не защото го заболя, а от срам. То беше на 5-6 годинки, достатъчно голямо, за да разбира от унижение и срам. И понеже тази сцена и унижение за семейството им не беше достатъчна, бащата на детето се появи след минути, разбра за изцапана блуза и най-напред се разкрещя на жена си за това, че е допуснала това да се случи и не е била внимателна, а след това и той се скара жестоко на детето.

Никой наоколо не реагира. Стана ми неудобно и тъжно за детето, за майката, за моето дете, за мен. Нали живеем заедно – в една кооперация, в едно училище, в една занималня, в една школа по рисуване...

Как това момиченце, което е свикнало да получава шамари от майка си, майка му е свикнала да отнася кавги и ругатни от бащата, ще бъдат уверени, пълноценни и щастливи жени? Защо избираме не любовта, топлината, търпението и добрата дума, а насилието да са водещи в отношенията ни и то с най-близките ни хора - семейството?

Проявата на насилие е станала част от ежедневието ни. То се приема като нещо напълно нормално и без което не може, та дори е задължително. Станали сме истински зверове помежду си – крещим, зъбим се, гледаме се кръвожадно и искаме да раняваме.

Да можех, щях да кажа, че сме се увълчили, обаче дори вълците се грижат и защитават своите женски, а те от своя страна закрилят малките и ги даряват с обич... А ние?

Автор: Мария Гроздева

Можете да подкрепите кампанията "Говори открито срещу домашното насилие" като закупите благотворителни бижута от Avon 

Какво разказа в "Колонката на" другите посланици на кампанията Сибина Григорова и Мая Савова, можете да прочетете ТУК и ТУК.