Биляна Траянова
Огладнели сме по пътя из мексиканската кактусова планина. Табела на шосето в прашно селце подсказва, че зад стените на едноетажна постройка има семеен ресторант. Нямаме голям избор и паркираме на сянка под единственото дърво.
Посрещат ни усмихнати мъж и жена. Меню няма. Само изреждат какво могат да ни приготвят. Деликатесът им днес е Thasus Аcutangulus или обикновени мескитови буболечки.
Те се хранят със сока, нежните листа и зелените шушулки на бобовото дърво Мескит, срещащо се в Югозападните Съединени щати и Мексико. Същото, под което паркирахме преди минути. На тези дървета живеят малки бръмбари, чиито незрели, безкрили нимфи са кулинарно предизвикателство в тази част на Мексико.
В Мексико обичат да похапват мравки, червеи, скакалци, бръмбари, ларви и грудки и това си е съвсем в реда на нещата. Най-често тези деликатеси са добре обработени с подправки и ароматизирани. Сервират се като гарнитури в много изискани ресторанти и дори не се забелязват с невъоръжено око.
Мексиканците имат влечение и вкус за тези кулинарни специалитети. Храненето с насекоми е част от тяхната предиспанска култура. Едва испанците въвеждат в Мексико овцете, кравите и козите. До тогава източникът на протеини са основно насекомите. В Мезоамерика яденето на буболечки е било равнозначно на оцеляване. Днес това е част от културното наследство на Мексико.
В нашия случай също става дума за оцеляване. Това е едно от най-големите предизвикателства, пред което сме се изправяли! Затова ще снимаме всеки миг от голямото събитие: „Обяд с бръмбари, чесън и кактуси накрай света!“
