Продавачката пуши пред вратата на магазина. Влизам, а тя прави досадена физиономия и закрепя цигарата, така че да си я допуши после.

Следва нервно потропване с крак и изражение в стил "Няма ли най-накрая нещо да си купиш и да се махнеш?". Задавам въпрос, отговаря с половин уста. Не издържам и си тръгвам, а тя ме изпраща с укорителен поглед - нищо не си купих.

Още от влизането ми в ресторанта, сервитьорът ме измерва с поглед и си личи, че не е на кеф. Питам го за виното и получавам едносричен, снизходителен отговор. После откривам във вечерята си нещо, което не трябва да е там. С неудобство връщам чинията. Гледа ме, като че ли съм най-претенциозният човек на света.

Служителката в банката ми се кара, че нещо не съм попълнила както трябва. Явно според нея съм длъжна да знам всеки сантиметър от формуляра, който беше празен преди малко, когато влязох с надеждата да ми помогне на трудните за мен места. "Такива услуги не извършваме", беше ехидният ѝ отговор.

Разликата между разочарованието, което изпитах в тези ситуации и това да си тръгна доволна, беше само в няколко думи. Едно изречение, може би и съвсем леко по-различно отношение. Малко учтивост.

Чудя се толкова много ли струва на хората, които работят всеки ден с клиенти, да отидат една крачка по-далеч от това, което смятат за достатъчно. Дали ще бъде много трудно в длъжностната им характеристика да влезе и приветливостта?

И кога клиентите ще спрат да са виновни за това, че отвличат продавачите и служителите от по-важните им занимания като пушене, клюки и цъкане на телефона?

Тъжно е, че в България сме толкова свикнали със спестените думи, с навъсените физиономии, с отношението към клиента като към някакъв трол, който трябва да бъде пропъден възможно най-бързо.

А изключенията от правилото са огромна рядкост, ако все пак ги срещнем. Хора, които се стремят да са добри в работата си с клиенти. Които правят тези няколко допълнителни крачки, казват тези думи, смятани за излишни от повечето.

Не се сещам какво друго можем да направим за тях, освен да избираме техните магазини, кафета, банки. Да бъдем там, където се радват да обслужат още един клиент и да пропуснем местата, където все още ни се дразнят, защото "с нищо не са ни длъжни".

Да повлияем с избора си, за да помогнем старото мислене да изчезне възможно най-бързо. И да не спестяваме някоя "излишна" дума, когато това зависи от нас.

Пишете на Рут Колева на edna@netinfo.bg.