Трябва ли винаги мъжът да плаща сметката?

11.02.2019 15:27

Преди да ви споделя мнението си, ще ви разкажа набързо една случка. Бях на първа среща с момиче. Бях избрал добър ресторант – храната беше супер. Цяла вечер си говорихме с мацката, изпънахме една бутилка вино – кеф. По едно време обаче се случи нещо странно – от нищото тя поиска сметката – вярно е, че беше късно вече, ама … това не беше ли моя работа? Както и да е… казах си:

„Сега сервитьорът, като донесе сметката, ще се пресегна пръв към нея и ще я платя“

Отплеснах се и от разговори, и от всичко, само дебнех да уловя касовия бон в зародиш. Тогава го видях – келнерът пристигаше на забавен кадър, аз се приготвих, стегнах мускули и тъкмо да замахна… тая сви сметката с бързината на орел, а ръката ми увисна неловко във въздуха.

- Какво правиш сега, моля ти се, дай я тука тая сметка! – опитах се с шеговит тон да я конфронтирам аз.
- Не, не, аз ще платя!
- Не, няма да платиш ти, моля ти се, да не се разправяме тук!
- Ти какво си мислиш бе, че не мога да си платя сметката сама ли? – влезе ми остро голямата паралийка.
- Не съм казвал такова нещо, просто искам да те почерпя от уважение.
- Какво уважение е това да ме караш да се чувствам като нещо по-малко от теб?
- Добре, плащай, айде, само спри да викаш!

Как да вляза в спор с такъв човек? За момент се замислих, че може би наистина се е почувствала унижена, че искам да я почерпя, но веднага изхвърлих тази мисъл от главата си, защото ако беше нормален човек, тя щеше да знае как да реагира и по друг начин.

Аз си имам изградено собствено мнение по въпроса:

Трябва ли винаги мъжът да плаща сметката?

Не, разбира се! Особено пък на такива като тая по-горе.

Освен че зависи от ситуацията, това, което мисля аз е, че на първа среща мъжът трябва да подходи с уважение към жената, да покаже внимание към нея, да избере мястото и да плати сметката като жест, потвърждаващ интереса към момичето. Сега ще си кажете:

„На първа среща сте много отворени, черпите, колкото да ви се отвори парашута, и после се показвате какви сте стисняци!“

Е, сигурно има и такива. Но аз пари си имам, мога всеки път да си плащам и моята сметка, и нейната, и тази на съседната маса (ако е до 23 лв). Но защо да го правя за някого, който живее, за да бъде почерпен? Именно затова след вниманието, което показвам на първа среща, винаги очаквам втората да бъде по идея на срещуположната страна – да предложи къде да отидем, да вкара някаква идея, която да покаже, че и аз съм й интересен. Пък дали ще си разделим сметката после или ще я оставя да я плати, няма никакво значение. Това взаимно внимание би означавало много повече за мен от състезание по финансово надмощие.

Например, на първата среща с моята приятелка, си купихме билети за влака Варна-Дългопол за по 5 лева и си изкарахме чудно. Тогава изобщо не сме и разсъждавали над това кой какво да плаща – просто се радвахме на присъствието на другия. Затова и все още сме заедно, защото тези дребни неща не вълнуват нито мен, нито нея.