Велина Томова
Жените сме специални. Нежни, красиви, умни, състрадателни и чувствителни. Получили сме дара да даваме живот, да се грижим за децата си и да създаваме дом и уют с ръцете си.
Жените можем да сме и най-ужасните същества на света – да тровим с думи, действия и поглед, да злословим, интригантстваме и побъркваме хората около себе си – близките ни, мъжете ни, децата ни.
Силата, която сме получили, е необятна. Наш дълг обаче е да я обуздаем и да изпозлваме само за добро. Защото жената създава. Само тогава тя се чувства истински добре.
Ето защо ситуациите, в които една жена не е била на нивото си, не е показала онази вътрешна зрялост, която всяка от нас има от деня, в който е разбрала какво е да си жена, ме карат да изпитвам истински срам.
Не защото аз съм се провалила, а защото друга жена-сестра е показала онази, лошата страна, унижила е себе си или близките си толкова, че да заслужим всички ние пренебрежително „абе жена, какво да говорим“.
Време е да се поставим с действия, позиция и мнение там, където заслужаваме да бъдем – точно до мъжете.
Вместо това, за съжаление, все още има жени, които успяват да засрамят всички нас с поведението си.
Спомням си няколко пъти, в които ме е било срам, че съм жена:
Мамо, спри, боли ме.
Да вдигнеш ръка и да удариш силно, със злоба и през лицето детето си, е най-грозната постъпка на света.
Само с едно движение разрушаваш целия му свят и посяваш в сърцето му мълчалива ненавист.
Знам за умората, знам колко е изнервящо да не те слуша, колко е трудно, ако си сама, ако парите не стигат, когато се тръшка, когато не си спала, когато…знам.
Но знам и че тогава шамарът изобщо не помага. След това те боли и ти се плаче, и се мразиш. Мразиш и тези около теб, които, вместо да помогнат, сочат с пръст.
Затова още преди да си вдигнала ръка и да го удариш, поискай помощ. Не е срамно, не е ненужно и не, ти не можеш да се справиш с всичко сама.
Скъпи, бременна съм, ох не, шегувам се
Имаме привилегията да пазим в себе си тайната на зачеването. Да знаем преди всички, че в нас расте живот. И именно заради това сме длъжни да се отнасяме с нужната отговорност към това.
Има много жени, които намират за особено забавно да „пробват“ мъжете до себе си като ги лъжат, че са бременни.
Още по-тъжно е, когато го прави близка приятелка. Ей така, само за да видят реакцията му го направи. Отвратително е, жалко е и е непочтено.
Така злоупотребяваме с най-голямата си власт – създаването на живота. Излъгани веднъж за това най-ценно нещо на света, мъжете трудно приемат после истинската новина с отворено сърце. А ние и децата ни имаме нужда от отдадени бащи, а не многократно лъгани мъже.
Пияна жена – весела къща?
Жена, която прекалява с алкохола до степен да загуби представа къде се намира, с кого е и какво прави, е най-тъжната гледка на света. Да се превърнеш от Богиня в „парцал“ (отвратителна дума) само защото оставаш алкохола да те води… няма как да изискваш после уважение, равнопоставеност и обожание, когато сама себе си не цениш и пропадаш.
Не съм моралист. Не смятам, че жените трябва да са скромно облечени и кротко приседнали до печката.
Но смятам, че сме много по-ценни, отколкото самите ние го осъзнаваме и си позволяваме да се обезценяваме прекалено лесно. Пък после все мъжете били виновни…
