Преди седмица станах татко! Успях да запазя 9 месеца новината само за себе си и най-близките. Вече не искам да се крия, искам да споделя радостта си, щастието!

Искам да крещя по улицата колко съм щастлив, с пълен глас!

Наистина не предполагах колко силно е усещането, което те връхлита, и не знам дали някога си отива - дано не! Имаше приятели около мен, които споделяха колко ще промени живота ми това събитие,  но докато не те споходи лично, не може да го усетиш.

Разбираш ги, кимаш с глава и чакаш да се появи малкото човече, за да разбереш разликата. И наистина е огромна. Сигурно във времето ще става още по-явна, но дори и сега е осезаема. Мислиш само за него и майка му, наблюдаваш го, изучаваш това ново същество, което е част от твойта същност. Много добре разбираш, че след време ще има собствено мнение и живот, а времето, в което ще е зависимо от теб, е много и малко!

Аз присъствах на раждането й. Тя е Карина. Роди се на първи юни. Беше магия да видя как излиза от утробата на майка си. Голяма магия. Който не го е видял, не знае за какво говоря! Не знам как съм изглеждал отстрани, какъв е бил погледът ми. Но не бях на Земята със сигурност. По-силно изживяване не съм имал в живота си, сигурно някой ден като умирам, тази лента ще бъде първа или последна.

Сега, когато са вече вкъщи и ги наблюдавам как спят, си мисля колко различно е всичко. Каква радост ми доставят да са наоколо и да ги има.
Както един приятел сподели - живееш си спокойно, докато не се появи малкото човече.

Много скоро след това се питаш как е възможно да си живял без него!