Така ми се иска 8-ми март да продължи завинаги и мъжкото поведение да остане такова, каквото е днес

08.03.2019 15:11

Честит празник на всички дами! Този ден е ваш, само ваш, впрочем заслугата за самия живот също е ваша, от вас започва светът и свършва с красотата ви! Така ми се иска осми март да продължи завинаги и мъжкото поведение да остане такова, каквото е днес, да има и други поводи за романтика, не просто букети с рози и мили приказки, а истинско отношение.

Доколкото аз съм забелязал, има и по-важни неща за жената от цветята. Верността, например. Взаимността също. Всяко едно малко действие за нея е от значение и може да провокира огромно противодействие. Затова ние момчетата следва да бъдем бдителни.

Жената е ваза, която веднъж счупи ли се – няма залепяне.

Може да те заблуди, че всичко е наред – след като веднъж си я прекършил, но вярвай ми – заблуждава те. Жената – еделвайс е изчезващ вид в днешното погубено време. Тя е природата. Всъщност – не смятам, че е толкова трудно да бъдеш нормален, да проявяваш нежност, нищо че имаш топки, да бъдеш галантен, понякога дори да целуваш ръка на партньорката си. Това последното е доста позабравено изкуство, но все пак реших да го спомена.

Великият Джон Ленън казва така: "Жената е негърът на света." Това е една от най-тъжните и за жалост верни метафори, които съм чувал някога. Не бива да е така, по дяволите! Не бива нещо неземно красиво, създание, спуснато отгоре, дошло свише, за да осъществи самото продължение на живота, да бъде обезличено. Съвременната жена, прощавайте, но го мисля – е превърната в домакиня. В чопър. В отдушник. Сякаш самата ѝ изконна функция е поставена на заден план. Функцията да бъде майка. Да изпълни дълга си към Господ. Заменена е с някакви десетки дреболии, които нямат абсолютно никакво значение.

Жената-майка – това е капката, чистотата, сълзата Божия.

Това е дланта, на чиито линии е изписана цялата нежност в тая Вселена.

И ако има смисъл на днешния ден да се замислим за нещо, то е – има ли как да отдадем на тази жена-майка нужната почит? Има ли как да я върнем към нейната природа? Има ли как да я успокоим, да я погалим, макар навън да иде буря? Като поет, аз бих го направил със стихотворение, ако ми позволите.